Социологът Цветозар Томов коментира предсрочното освобождаване на Полфрийман като изрази мнение, различаващо се от всеобщото негодувание от решението на съда.
Ето какво написа той в мрежата:
Реакцията на граждани, политици и висши държавни дейци на съдебното определение за условно предсрочно освобождаване на Джак Полфрийман е твърде тревожен индикатор за състоянието на българското общество. Поради две причини.
Един затворник, осъден за извършването на тежко престъпление е подал иск за условно предсрочно освобождаване. Той има право на такъв иск. Съдът е преценил, че искът е основателен и е приел определение, с което го удовлетворява, в пълно съответствие със законите на страната. Ако смятаме, че това определение е несправедливо и същевременно искаме да живеем в правова държава, трябва да знаем срещу какво можем и е редно да протестираме, както и срещу какво не можем и не е редно да протестираме.
В случая не можем и не е редно да атакуваме определението на съда, а още по-малко – съдиите, които са го произнесли. Защото иначе рушим фундамента на правната система. Можем да атакуваме приетите в обществото правила, които правят това съдебно определение законно и неатакуемо. В случая – самата възможност за условно предсрочно освобождаване или пък невъзможността определението на Апелативния съд да бъде оспорвано по съдебен ред. Това масово нахвърляне върху съдебен акт и съдиите, които са го произнесли по напълно законен начин е едната причина за тревога.
Другата причина – страхувам се, че подобна обществена реакция не би имало, ако освободеният чрез това определение не беше чужденец, отнел живота на българин, а подобна реакция на политици и висши държавни дейци не би имало, ако в съдебния състав нямаше съдии, чийто публични позиции по отношение на състоянието на съдебната система и предстоящия избор на главен прокурор не съвпадат с позициите на тези, които носят отговорността да я управляват в момента.
В резултат на сцената веднага излизат и политиците, които искат да се възползват от тази ситуация. Всичко това е тревожно, защото историческият опит на немалко европейски страни показва, че когато в едно общество ненавистта към различните се съчетае с национал-популизма на имащите власт и/или борещите за власт, хлъзгането към фашистки и други тоталитарни политически практики е естествения резултат.
Цветозор Томов, фейсбук