НАТО е клуб с постоянно членство, влезеш ли веднъж, оставаш завинаги, включително Турция.
Нахлуването на на Турция в Сирия породи сериозни международни критики, вбеси съюзници и повдигна въпроса дали оставането на страната в НАТО трябва да бъде преразгледано, пише Stars and Stripes.
Но дори и да има консенсус в НАТО за изгонването на Турция, 70-годишният военен съюз се сблъсква с ключова пречка: не съществува механизъм в учредителната харта на НАТО за отмяна на членство на държава.
Член 13 от Вашингтонския договор на НАТО предлага начин страна да се откаже, но мълчи как да се изгони държава-членка: „След изтичане на двадесет години от влизането на Договора в сила всяка от страните по Договора може да престане да бъде страна по него след изтичане на една година от датата, на която нейното известие за денонсиране на Договора е било предадено на правителството на Съединените американски щати, което ще уведомява правителствата на останалите страни по Договора за всяко депозиране на такова известие за денонсиране“.
Републиканският сенатор Линдзи Греъм, в навечерието на офанзивата на Турция в Северна Сирия, заяви, че ще „призове за суспендирането им от НАТО„, ако кюрдските партньори на САЩ в борбата срещу „Ислямска държава“ бъдат атакувани.
Подобни изявления направиха тази седмица някои европейски политици и бивши американски военни лидери, които казват, че на нахлуването на Турция в Сирия трябва да се отговори със спиране или експулсиране от 29-членния НАТО.
Други международни организации като Организацията на обединените нации и Европейския съюз имат законови механизми за спиране и дори отстраняване на членове, но не и НАТО.
„Въпросът е повдигнат няколко пъти преди, когато поведението на член на НАТО е в противоречие с ценностите на алианса и духа на Вашингтонския договор, като (минали) военни преврати в Гърция и Турция„, коментира Хорхе Бенитес, експерт от НАТО в мозъчния център на Атлантическия съвет.
Ако НАТО някога реши да отстрани член, то ще трябва да измени договора си. А това би означавало получаване на единодушна подкрепа от всички членове, включително Турция.
В хода на историята на НАТО, членовете нееднократно изпадаха в немилост и дебатите се въртяха за това как да се справят с непокорен съюзник.
През 1974 г. съюзническите лидери дискретно обсъждат преустановяването на членството на Португалия в НАТО след ляв преврат. Вместо това, португалците бяха тихо санкционирани и изключени от повечето дейности на НАТО през 1974-1975 г.
„Историята показва, че НАТО се справя с тези проблеми, като частно санкционира държавата-член, нарушаваща ценностите на съюза, но официално не прекратява членството„, допълва Бенитес.
В крайна сметка лидерите на НАТО изчакват неодобряваните национални лидери да бъдат сменени от такива, които споделят ценностите на съюза.
„Важно е да се отбележи, че в тези случаи членовете на НАТО действат по-силно извън съюза, чрез двустранните си отношения с правителството в нарушение“.
Например Конгресът на САЩ прекъсна военната помощ на Турция, след като се намеси в Кипър през 70-те години на миналия век. Турция отговори, като отказа американски достъп до военни бази в страната.
Актуален пример за това е Норвегия, която в четвъртък обяви, че ще блокира износа на военна техника за Турция.
Вътре в НАТО има други стъпки, които съюзниците могат да предприемат, за да накажат член, като отказват информация и ги изключват от заседанията на съюза.
От своя страна НАТО продължава да подчертава, че Турция е добър съюзник.
„Турция е ценен съюзник„, заяви служител на НАТО, като говори при обичайните условия за анонимност. „Имаме дълбоки отношения, които съюзниците изграждат с десетилетия.“
На въпрос, дали алиансът ще изгони държава-член той обясни, че „това е хипотетичен въпрос, който е въпрос се определя от всички страни по договора„.
Нюз БГ