Близо 200 мъже, жени, деца и старци били избити безмилостно.
Село Ъглен във Витската долина, Ловешка област, Луковитска община, е известно с това, че е единственото село в България, чието име започва с Ъ.
Но малцина знаят, че това древно българско поселище, за което има писмени сведения още от 1475 г., по време на Освободителната война е подложено на свиреп терор от турски дезертьори от обсадата на Плевен.
Трагедията се разиграла през лятото на 1877 г. Турски дезертьори и башибозук бягали от обсадения от руските войски Плевен по калдъръмения римски път покрай Вит от обсадения от русите Плевен към Орхание, днешен Ботевград.
Ужасени от погромите и насилията, от грабежите и палежите, от убийствата и изнасилванията българите се спасявали по горите и долищата.
Мъжете от Ъглен изкарали по горите добитъка, но много ъгленчани, предимно жени и деца, се скрили в една пещера в местността Селището в надежда страшното да мине.
Случаен изстрел ги издал на преминаващите башибозуци, които вече грабели селото, палели къщите и отвеждали добитъка.
Този път жестокостта на гъжвалиите, сред които и конници – черкези и абази, надминала всичко познато. Било по жътва, житото съхнело на кръстци по отсрещните ниви.
Оттам башибозуците взели снопи и с тях зазидали входа на пещерата – ред сухи, ред мокри, натопени във Вита. Зацъкали с чакмаците, докато белия лютив пушек не изпълнил пещерата. Хлябът на хората превърнали в оръдие за убиването им! Майките вътре мокрели кърпи и престилки по стичащата се по стените влага и завивали с тях главиците на децата си. Но спасение нямало. Малцината, които успели да изпълзят през почти недостъпния тесен комин към платото, били преварени и посечени от конниците. Близо 200 мъже, жени, деца и старци били избити безмилостно. И все пак някои оцелели, за да заселят пепелището, да продължи животът, да се помни миналото и да се ражда бъдещето…
През 1940 г. учители и будни ъгленчани поставили плоча с имената на известните в пещерата, превърнала се в лобно място на дедите им, а на чукара отгоре вдигнали скромен белокаменен паметник. Уви, иманяри го съборили в пропастта през 70-те години. Плочата оцеляла, надраскана от вездесъщите млади простаци на България. Спорадични опити да се отбележи трагичната дата и да се почетат жертвите се правят няколко пъти през изминалите 140 години, но „политическата коректност“, криворазбраният „етнически и религиозен мир“ и бездушието на националния ни нихилизъм потапят това място и това събитие в мътния вир на забравата.
Тази година по инициатива на писателя Йото Пацов, чиято прабаба като невръстно момиченце оцеляла в огнения ад тогава и който от четири години вече живее в селото на предците си, местното Народно читалище „Отец Паисий“ и кметството на селото с кмет Таня Гетова организираха панихида за жертвите, курбан и възстановка на трагедията в местността Селището, до мощния извор с вкусна вода, който блика в подножието на пещерата.
Участието на вдъхновените членове на Плевенския клон „Васил Ганчев – Плевналията“ към Национално дружество „Традиция“ и на техни съмишленици от Троян, Луковит и други градове и села се превърна в ярък динамичен спектакъл, който предизвика сълзи на съпричастие и бурно одобрение от зрителите.С особен принос за илюстриране на бита и нравите на българите от онова време бе фолклорната група на читалището в с. Ракита, Плевенско, както и детската фолклорна група на ъгленското читалище.
Таня Гетова прочете поздравителен адрес до участниците в тържеството от министър-председателя Бойко Борисов. Събитието бе почетено от местния депутат Калин Василев.
Мотото на събитието формулира Йото Пацов в словото си пред събралото се множество: „Не търсим отмъщение, не търсим възмездие, не възпитаваме омраза и ненавист – просто изразяваме почит и търсим поука от общата история на всички, които обитават тази прекрасна земя – България.“.
Източник: Труд