200 лева пенсия, но допълнителен доход от стотици левове. Така се справя една 70-годишна родопчанка. Баба Селвер „изнася“ за цяла Европа… трахана. И печели пари към скромната си пенсийка.
Нейни клиенти са основно гурбетчии. Купуват килограми, а траханата й чрез тях достига до топ икономиките в Европейския съюз, съобщава 24.blogspot.com.
Един на пръв поглед обикновен пазарен ден в Момчилград. Изложено е всичко, което предлага този сезон от годината – традиционните плодове и зеленчуци и още нещо… трахана.
В найлонови торбички от по килограм. „Домашна – сама си я правя от години, много я купуват“, казва 70-годишната Селвер от джебелското село Слънчоглед. А в това „много“ се съдържат стотици килограми, пътуващи към Западна Европа.
„Млади и стари, на когото му трябва взема. От района на Джебел и тука в Момчилград“, казва жената. На въпрос, купуват ли зад граница от автентичната за кърджалийска област трахана, отговаря: Много.
От Германия, Австрия, Англия, Холандия, Белгия, навсякъде. От август месец досега съм продала над 300 килограма. Килото давам по пет лева.
А вътре слагам много неща: моркови, чушки, червен пипер, домати.
Произвежда я от години. Парите от този продукт са допълнителен доход, нужен, предвид скромната й пенсия от 200 лв. Превърнала се е в майстор на траханата, обяснява и здравословните ползи от консумацията й.
Само на метри от Селвер, се намира друг търговец, производител на тикви. Не пожелава да каже името си, но пък рекламира стоката си доста оживено: Хубави тикви, сухи, чернобели и много корави…“.
Ето такава е атмосферата на пазара в Момчилград – жива и много автентична. Преливаща от призиви на различни търговци, техните раздумки и усмивки, а стоката им, много ценна, популярна дори в Западна Европа.
Какво е тархана?
Трахана или тархана, или в някои пирински македонски диалекти трахан/трахунь, tarhana (турски), tarkhina, tarkhana, tarkhwana (персийски ترخینه، ترخانه، ترخوانه), trachanas/trahanas (Гърция τραχανάς), trahana (Албания), kishk (Египет), kushuk (Ирак) е ястие с персийски произход, подобно на попара. Разпространена е в Странджа, Сакар, Родопите и други райони на страната. Траханата се замесва с квас, а не с мая. Ферментацията, която се поддържа 4 – 5 дни преди да се изсуши, ѝ придава специфичния аромат и леко кисел вкус и я прави подходяща храна за хора със стомашно-чревни заболявания.
По начина на приготвяне може да се оприличи с италианската „паста“, доколкото изходната суровина на заливката се приготвя като тесто от брашно и зеленчуци, което след неколкократно омесване и втасване се изсушава и стрива. Така консервираният и гранулиран продукт може да се използва целогодишно за варене на сос, с който се накисва препечен надробен хляб, овкусен със сирене и масло.
Петел