15-ти ноември е първият ден на Коледните пости. Те ще приключат на 24 декември – Бъдни вечер.
По време на постите не се разрешават всякакви продукти с животински произход-мляко, млечни продукти, яйца и месо.
Рибата е позволена единствено на Никулден.
Каква храна може да се яде по време на постите?
Можем да се храним с всичко, което е на растителна основа Напълно се забранява консумацията на месо, яйца и млечни продукти. Ако по време на поста има по-голям християнски празник, се разрешава риба.
През Коледните пости това са 21 ноември – Въведение Богородично и 6 декември – Никулден. Седмица преди причастие не се разрешава консумацията на олио и зехтин.
Храните, които могат да заместят месото са бобовите – фасул, грах, леща, нахут. Те са богати на фибри и протеини, а също и на редица витамини. Чудесен избор за трапезата са продукти като киноа и булгур. Соята и варивата са най-добрата алтернатива на месото. Включете зеленчукови супи в менюто си.
Сиренето и кашкавалът присъстват на нашата трапеза почти ежедневно. Но те могат да бъдат заменени със сирене от растителен вид – например тофу (соево сирене) или сирене от кашу.
Кравето масло може да се замени със слънчогледово олио, зехтин или кокосово масло.
Хапвайте много сезонни плодове и зеленчуци – моркови, ряпа, зеле, цвекло, спанак, патладжан, тиква, цитруси, банани, ябълки, сушени плодове.
зеленчуци
Постите не означават гладуване, а духовно и физическо пречистване.
Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.
Според Типика /Устава/ на Българската православна църква Рождественският или Коледният пост е вторият по своята продължителност след Великия пост. Той е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост, като е подобен на Апостолския или Петровия пост. Коледният пост се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата четиридесетница – Великденския пост.
За болни, бременни и кърмачки постът е значително облекчен, тъй като самото им състояние се приема в някаква степен духовен подвиг, изискващ себеограничение.
Утвърждаването на 40-дневния пост е свързано с 25 декември, на който се чества Рождеството на Господ Исус Христос. Това е станало сравнително късно – през 12-и век. Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – Божия син Исус Христос.
Според духовници не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост, а човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните грехове, и да потърси опрощение.
От началото на Коледните пости до празника Въведение Богородично, който се отбелязва на 21 ноември, са забранени венчавките.
40-дневният Рождественски пост често е наричан още „Четиридесетница на апостол Филип“, тъй като се празнува веднага след Деня на апостол Филип – на 14 ноември. Установен е сравнително късно – в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост, и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий.
За жената, Петел