В повечето европейски страни крайният срок за аборт по желание е 12-ата седмица, но във Великобритания аборт се допуска и чак до 24-ата седмица. Анита Хаймс получава контракции в 23-ата седмица и 5-ия ден от бременността си – точно 2 дни преди срока, в който може да направи аборт. Когато се ражда синът ѝ, лекарите са убедени, че бебето няма да оцелее.
Но Уилям, който тежал само 560 грама, днес е на 16 месеца и едно щастливо бебе. 38-годишната Анита и нейният съпруг Дан смятат, че крайният срок за аборт във Великобритания трябва да бъде намален с поне 2 седмици:
„Някои жени правят аборт в 24-ата седмица, а вижте Уилям – той е жив и здрав! Напълно оформено бебе. Наистина не е толкова развит, колкото бебетата на неговата възраст, но с времето напредва.“
Самото раждане също е било повече от напрегнато. Анита е медицинска сестра в спешното отделение и се прибрала след една дълга и изтощителна смяна. Чувствала се уморена и я втрисало, но не обърнала много внимание на тези симптоми, а побързала да си легне.
Малко след полунощ се събудила с болки, затова взела парацетамол и се надявала, че болката ще премине и че това са симптоми на настинка, която ще отшуми бързо. В 5 ч. сутринта обаче Анита осъзнала, че моментът на раждането е настъпил. „Вече имах две деца, така че много добре знаех какво е усещането. Бях сигурна, че имам контракции. Слязох на долния етаж и започнах да обикалям из къщата, молейки се да не раждам все още.“
Тогава Анита се обадила на баща си за съвет и той ѝ казал да събуди съпруга си и да отиде в болницата, а той щял да гледа двете им малки дъщери. Анита и Дан разтревожени отишли в болницата. „Много искахме това дете, но вече бях помятала“, припомня си Анита, която е загубила едно дете в деветата седмица през декември 2015 г.
Освен това Анита е имала проблем със забременяването, защото има поликистозни яйчници и проблеми с щитовидната жлеза. Преди е взимала лекарства, които да регулират овулацията ѝ. Благодарение на тези медикаменти се раждат 8-годишната Оливия и 5-годишната Мариън. А още преди да се роди Уилям си е същинско бебе чудо, защото е заченат без помощта на лекарства.
Момченцето се ражда през юни 2017 г. и веднага е поставено на системи. „Видях Уилям за първи път чак три часа след раждането, спомня си майката. Страх ме беше дори да го докосна, толкова беше малък – колкото ръката ми. Но сякаш гледах към едно малко чудо.
Той беше напълно оформен, макар и не напълно развит. Всичките му пръстчета бяха на място, приличаше на миниатюрна версия на истинско бебе.“ Уилям прекарва няколко месеца в болницата. „Стояхме при него винаги когато можехме и всеки ден му четяхме книжки, казва Анита. Той ставаше все по-силен с всеки изминал ден.“
В крайна сметка семейството прибира Уилям у дома на 7 октомври – 8 дни след датата, на която Уилям е трябвало да се роди по принцип. „Сестрите му го обожават и се държат като майки с него. А той е толкова усмихнат и пълен с живот. Може да сяда сам, но още не може да пълзи. Един ден ще се научи, сигурна съм.“ „Толкова съм благодарна, че е тук с нас“, заключва Анита.
Източник: Дама