37-годишната Милена Доърън е родена във Велико Търново и е осиновена още като бебе от дома за деца в Дебелец. Тя обаче има късмет, който не спохожда повечето сирачета, и попада в семейство, осигурило й приказен живот. Днес Милена е омъжена в Швейцария, радва се на своя рожба и управлява хотел в град Лугано. Въпреки че смята живота си за подреден, все още й липсва онова парче от пъзела, което да отговори на най-важния й въпрос – „Защо ме остави, мамо?”.
„Родителите ми са ме осиновили, когато съм била на 6 месеца. Повече от седем години не са успели да имат дете и затова са решили да вземат бебе от дом. Безкрайно съм им благодарна, защото са ме възпитали и отгледали по възможно най-добрия начин”, споделя Милена.
Тя изпитва огромна признателност към осиновителите си, но преди няколко месеца решава да потърси биологичното си семейство. Тъй като от 17 години живее в Швейцария, единствената възможност пред нея е силата на интернет. „Открих във Фейсбук група, в която всеки търси свои роднини, близки и приятели, и се надявам, че някой може би има информация за въпросните хора.
Осъзнах, че нищо не губя, ако и аз споделя историята си. За съжаление, все още никой няма информация за родителите ми. Родена съм на 5 март 1982 година, а името ми е било Райна”, заяви тя. Милена разказа, че осиновителите са разкрили тайната за произхода й, когато била на 15 години. Въпреки че тогава била в период на тийнейджърско мислене, не реагирала бурно, а дори напротив – привързала се още повече към тях.
Година по-късно семейството й заминало за Швейцария, тъй като фирмата, в която работел баща й, му предложила по-изгодна позиция там.
„Спомням си, че отидохме в Лугано няколко дни преди началото на учебната година и веднага местните власти предложиха да се запиша на училище“, спомня си 33-годишната жена. След завършване на средното си образование следва в университета Hotel and Hospitality Management, откъдето взела диплома по туризъм. Омъжена е за швейцареца Рой Доърън, който работи като спедитор. Милена е управител в хотел Federale и контролира дейността на целия персонал.
„Стандартът на живот тук е доста висок, заплатите са много големи, както и помощите за дете. Моето трудово възнаграждение е 15 500 швейцарски франка, но удръжките за здравни и социални осигуровки са доста големи. Здравеопазването е направено изцяло в полза на пациента. Токът е евтин, храните на фона на заплатите ни също”, коментира Милена.
Убедена е, че иска да прекара живота си в Лугано, тъй като там се чувства щастлива. „Дъщеря ми е на 9 години. Учи в частно училище, където качеството на образование е на много високо ниво. Сутрин я взима училищният автобус и към 16:00 часа я прибира. Опитвам се да я уча на български език, но й е трудно, тъй като навсякъде слуша чужда реч”, сподели тя.
Милена разказа, че често отскачат до Италия, заедно със съпруга, дъщеря си, нейните и неговите родители. „Можем да си позволим чести семейни екскурзии, надявам се, че един ден всички българи ще могат да пътуват до където пожелаят, без да се притесняват за парите”, каза тя.
33-годишната търновка сподели, че в Швейцария всички получават тринадесета заплата в края на годината.„Използваме тези пари, за да си покриваме по-бързо вноските за къщата”, допълни тя. И въпреки че много скоро тя ще има официално изплатен собствен дом, кара хубава кола, работи интересна работа и вижда светло бъдеще, често я спохожда мисълта за родното й семейство.
„Имам само един въпрос към биологичната ми майка – защо ме е оставила. Аз не съм материален човек, сигурна съм, че щях да съм щастлива и с малкото, което сигурно е можела да ми предложи. Сигурна съм само за едно, че майчината любов няма цена”, увери тя
Галина ГЕОРГИЕВА
Източник: Борбабг