Елена Георгиева, педиатърът, който е отстранен временно след смъртта на 3-годишния Александър, разкри своята гледна точка в предаването „Лице в лице“ по БТВ.
„Изключително трудно ми е в деня на Християнското семейство да говоря за смърт на дете. Надали има някой, който може в този момент да си представи какво изживява семейството, до каква степен трагизма ги е поел. Аз имам известна представа, защото за съжаление в този мой 36-годишен стаж ми се е налагало да се срещам с такива състояния. И на мен ми се е налагало да обгрижвам майки, които са загубили децата си, и когато се прибера вкъщи и ме попитат как мина, тежко ли ти беше дежурството, като кажа – от най-тежките, те разбират за какво става дума. За това преди да кажа каквото и да било друго, бих искала да изкажа моето най-дълбоко уважение към скръбта и трагизма на това семейство“, каза тя.
„Аз съм лекар педиатър с 36-годишен стаж, имам три деца и двама внука. Така че що се отнася за отглеждането на деца, това не е само покрай професията ми.
Може би за изненада на голяма част от зрителите, аз ще кажа обратното на това, което се коментира в публичното пространство. Не системата, а болестта уби Алекс. Защото не знам колко хора от тези, които не са медицински специалисти, могат да си представят какво е хеморагична пневмония. Ангажиране постепенно на цялата дихателна система, увреждане на дихателните пътища, увреждане на дихателната повърхност на белия дроб, което се развива в рамките на часове. Увреждането на дихателната повърхност води после до увреждане едновременно с това и на съдовете, което довежда до по-големи или по-малки кръвоизливи. С това се нарушават изцяло дихателните функции на белия дроб, независимо дали детето е интубирано или не. Какво означава двустранни надбъбречни кръвоизливи – това, което е установено при аутпсията на детето.
Това означава, че организмът губи каквато да било възможност за собствена защита. Надбъбреците подсигуряват имунната защита на организма и хомеостазата в тежки състояния. Значи, от един момент нататък – човек, независимо дете или възрастен, престава да може да разчита на защитата на собствения си организъм. Нещо, което ние наблюдавахме, за съжаление, в часовете, в които се борихме за живота на Александър. И нещо, срещу което наистина нищо не може да се направи. Лично аз се срещнах с детето някъде около половин час преди то да постъпи в нашата клиника. Оцени се в рамките на този половин час състоянието му, прецених, че той е за болнично, но не интензивно лечение, организирах постъпването му в клиниката и започнах лечение. Лечение, поетапно според състоянието на детето“, разказа тя.
„Ако трябва да изпадаме в такива подробности, които вече многократно се казаха в публичното пространство, нашата болница разполага с приемен кабинет, ние нямаме нито спешен кабинет, нито спешен портал, нито спешно отделение. Затова децата, които постъпват, постъпват в определен ред, според определена потребност. В нашия приемен кабинет работи лекар, който около час преди аз да видя Александър, е приел детето, направил е нужния преглед, назначил е нужните изследвания – кръвна картина и рентгенова снимка, и когато бяха готови аз бях извикана да се запозная със случая.
Затова казвам – в рамките на половин час съм прегледала детето, съобразила съм направените до този момент изследвания от колегите, преценила съм, че то е за болнично лечение, организирала съм приемането му в нашата болница по причина, че родителите не желаеха да отидат на друго място. Какво означава, че не желаеха да отидат на друго място – с колегата, с който бяхме в кабинета, им предложихме ние да организираме посрещането им в друга болница, защото той категорично е за болнично, а не за интензивно лечение.
Детето в момента, в който постъпи в нашата клиника по изрично настояване на родителите, нямаше нужда от интензивно лечение. Постъпи на легло за интензивно лечение, в следващите часове неговото състояние се влоши и в момента на влошаването аз в екип с лекар, един от най-добрите детски анестезиолози и реаниматори в „Пирогов“ започнахме обгрижване на детето. В началото основно аз, в момента, в който състоянието на детето стана рисково и се наложи интубация, други реанимационни мероприятия изцяло от колегата анестезиолог.
Успяхме да стабилизираме за наше щастие състоянието на детето, успяхме да уговорим предварително с колегите, които работят и ръководят работата в „Пирогов“ то с реанимобил придружен от колегата анестезиолог да бъде приведено. По този начин съчетахме опита и възможностите на нашата болница с опита и възможностите на колегите в Пирогов. Нещо, което когато се наложи правим многократно“, разкри още тя.
„За съжаление, има заболявания, които не могат да бъдат повлияни. Сутринта доц. Калайков каза: „Това дете да се лекуваше и в нюйоркска болница, щеше да се случи същото“ За огромно мое съжаление. Така че освен да изкажа моите съболазования на родителите на Алекс, по хода на неговото лечение не мога да кажа нещо друго.
Интересното е, че петима лекари сме се занимавали с обгрижването на Алексанър. Днес и тук съм само аз. Необходимостта ми да изляза пред камера доведе до един вътрешен поглед пред мен самата и до един кръговрат във времето, Защото точно в деня на Християнското семейство преди година, аз бях интервюирана пред „Нова телевизия“, след като станах и пред бюджетната комисия на НС заявих, че ако в рамките на следващата календарна градина, правителството не осигури средства за новата детска болница, то ние лекарите ще бъдем тези, които ще облекат черните тениски. Това, слава Богу е факт и в следващите 3-4 години г-н Бойко Борисов вероятно ще има възможност да открие една модерна нова болница.
Това, което бих могла да кажа, че случаи като тези, които са изключително драматични и тежки, са повод да се порведат изключително тежки разговори в обществото по принцип за проблемите въобще, за да не се пренебрегват и в бъдеще са бъдат преодолявани.
България е пред демогафска криза, но преди да се развие тя, се развива криза в здравеопазването, и това е една от причините за нарушаване на взаимовръзките между отделните звена и хората, когато търсят помощ остават с впечатлението, че не са обгрижени, и че са неразбрани. И ние оставаме виновни, които трябва да се обясняваме.
В болницата в този момент имаше анестезиолог. По-важното е, че ние винаги можем да разчитаме винаги на колегите от Пирогов да ни помагат. 24 часа при нас няма анестезиолог“, разказа още докторът.
Запитана защо се беше наложило Алекс да бъде преместен в Пирогов, тя отговори: „В развитието на заболяването на Алекс има степени. той се разболява предишния ден, преглежда се от личния лекар, който изписва лекарства, на другия ден друг лекар го гледа, който допълва лекарсвата и остава детето за лечение вкъщи, два часа по-късно идва при нас, осъществямаме хоспитализацията, започваме лечението, но заболявания, които не могат да поемат обратен път, завършват фатално. Това се случи за огромно мое съжаление при детето Алекс.
В резултат на публикуваната моя снимка и фактът, че аз в продължение на две денонощия бях водеща новина заедно с мъжа, починал някъде край гара в Бургас, много хора разбраха за ситуацията, в която се намирам аз, много родители изпратиха своята подкрепа и аз разбрах, че всъщност аз губейки в един момент, много пъти преди това съм печелила – печелила съм битка със смъртта, печелила съм доверие, уважение, любов. Защото родителите, които се обърнаха към мен, се обърнаха в подкрепата си с обич. Колегите също застанаха плътно зад мен – от най-младите до най-възрастните. Всичко това на мен ми дава да застана пред камера и да направя каквото е нужно оттук нататък за изясняване на ситуацията.
Системата използва болката на родителите и ги развя като знаме и ги превърна в наказателна палка. Защото преди да завършат официално разпоредените проверки и медицинския одит, трима директори на болници са освободени. Това нарушава работата в тези болници, това е шоково състояние за колективите, които работят. Моето положение не е точно отстранена. Пояснено ми бе, че в този момент не е добре да съм в болницата и излязох в неплатен отпуск няколко дни. Толкова колкото ми е нужно да се възстановя след този случай в смисъла на неговото медицинско изживяване.
В България детската смъртност е два пъти по-висока от средната в Европа и три пъти по-висока от тази в най-развитите страни на Европа. Да си отговорим защо. Българските педиатри са едни от най-добрите, бих казала. Но българските педиатри всеки ден стават все по-малко, защото ето по такъв начин се представя нашата работа пред лицето на обществеността. Как младите хора, които са много амбициозни, специализнати и стажанти при нас, изключително умни и способни, как да продължат ако те всеки следващ ден биват изправени едва ли не на позорен стълб. И ако аз имам готовността да отговарям за действията си, някои от тях ще се страхуват да го направят. Трима души, изключително ерудирани, напускат нашата клиника. Средната възраст при нас е 55-60 години.
Аз приемам детето с диагноза ларинготрахит. Това се доказва и се вижда в аутопсионния протокол. Съмнение за пневмония, вече развила се пневмония. Развитието на състоянието, обективизирането на белодробното влошаване в рамките на няколко часа, категорично говореше за изключително бързо развиващо се състояние. Това можеше да бъде резултат, както ще се окаже най-вероятно, на вирусно забовянее, или на някаква тежка бактериална инфекция, по повод на която бяхме включили антибиотици и всички необходими медикаменти и форма на обгрижване на детето.
Нито за момент не съм си помисляла, че това дете няма да бъде прието. Единственото, което в момента трябваше да направя, е да съобразя възможностите на клиниката, в която работя, с необходимостта да постъпи едно дете, което в момента няма нужда от интензивно лечение. Това наложи да изведа дете, лекувано за пневмония, разбира се в добро вече здравословно състояние, което трябваше да бъде изписано в следващите дни, за домашно лечение. В момента, в който се грижихме за Алекс и се борихме за живота му няколко екипа, в клиниката трябваше да бъде лекувано спешно кърмаче със спешна хипотрофия, претърпяло оперативна интервенция в първите дни след раждането с епилептичен статус – продължителен гърч.
За да може това кърмаче да се лекува в клиниката, аз трябваше да изведа бебе на 13 дни, което да освободи място за определен период от време, което пак после да приемем. Това са трудносни. И когато видях, че родителите нямат възможност да послушат нашия съвет и отидат в болници, които се намират на 5 или 10 минути от нас, аз реших и поех тази отговорност, за която вече казах – да размествам деца и да приемам тежко болни деца в условшя ,в които не би трябвало да ги приемам“, заяви тя.
„Накрая искав да кажа само още нещо! Г-н Борисов търси възмездие. Аз бих казала – ние живеем в правова държава и аз разчитам на справедливост“.