Наставките -ов/-ев в бащините имена у нас напоследък започват да се пренебрегват от родителите, които се опитват да следват чужди образци, коментира пред „Монитор“ проф. д.н. Анна Чолева-Димитрова, ръководител на секцията по ономастика на Института за български език при БАН.
Според нея случаите не са никак малко и трябва да говорим вече за тенденция, която засега е изразена само в София.
„Записано без наставката -ов/-ев, бащиното име става двусмислено, освен че не е характерно за нашата антропонимна система. Например, ако името е Мартин Виктор Томанов и бъде произнесено така, не е ясно дали то е двойно име Мартин-Виктор или второто име е бащино.
Открай време българите се надяват и се радват най-много да отгледат „мъжка челяд“, защото тя продължава рода, на нея се пада не само привилегията, но и отговорността да запази родовото име, и когато има поколение да даде бащино. Затова родителите трябва да бъдат по-отговорни, когато кръщават момчета“, коментира проф. Чолева-Димитрова.
Според нея няма съмнение, че образуването на бащини имена по традиционния начин е силно разколебано.
„Освен родителите с твърде фриволния им избор, вина имат и службите, които допускат тези регистрации. Вероятно трябва да говорим за нехайство от страна на административните органи, които отговарят за гражданската регистрация. Би трябвало да се допитват повече до специалистите“, смята тя.
Наблюдава се и друга тенденция -все по-често родители кръщават децата си с двойни имена, като Киара-Мария, Надин-Калиопи, Нина Мей, Адисън-София, Вая-Матия, Габриела-Дейтона, Златина-Сюзън, Мартина-Тесса и др.
Въпреки че името Иванка е било второто най-разпространено сред момичетата у нас през изминалото столетие, днес се среща сравнително рядко. За сметка на това старинната форма Йоана (с двойно н – Йоанна) се радва на завидна популярност.
В същото време в Пловдив родителите залагат на традиционните имена. Точно там най-често кръщават момичетата Ивана и Мария, а мъжкото Иван е сред трите най-популярни.
В София пък името е извън челната десетка, във Варна е на шеста позиция. Огромната популярност на антропонима остава в границите на миналия век.
„Едва ли ще се откажем толкова лесно от традиционните имена. Зависи за кой град става въпрос. В Пловдив са предпочитани. В по-малките населени места – напр. в селищата в Софийска област Мария също се радва на най-голяма популярност“, обяснява ученият.
Според проф. Чолева-Димитрова изследванията през последните години показват две ясно открояващи се тенденции. От една страна, връщане към историческото минало и зачитане на традициите и от друга – безкритично и поголовно заимстване на чужди лични имена.
Монитор