Вторият стълб, допълнителното задължително пенсионно осигуряване е създаден да осигурява втора пенсия в допълнение на пенсията от ДОО. Всеки работещ може да се осигурява само в един универсален фонд и в един професионален, съобщава „Монитор.
Хората обаче не знаят къде са парите от вторите им пенсии, а причините за това са различни, но еднакво ощетяващи. Някои са твърде млади и незапознати с правото на тази допълнителна втора пенсия, други смятат, че това е нещо, което няма да могат да ползват и не е необходимо да се „обременяват“ с информация за него.
Трети пък нямат представа къде и какво се случва с този иначе задължителен фонд. Хората, започващи работа за първи, път могат да изберат да се осигуряват в УПФ, където да постъпват вноските им за втора пенсия, в тримесечен срок.
В случай че не изберат свой универсален пенсионен фонд в рамките на тези 3 месеца, те биват разпределени служебно в един от действащите в страната, където ще постъпва и тяхната задължителна вноска за втора пенсия. Друг е въпросът, че никой не информира и не обяснява на започващия работа какви са възможностите за вноските, както и условията за осигуряване на по-спокойни старини.
Вноските в тези фондове се определят със закон и се събират заедно с осигурителните вноски за държавното осигуряване. Повечето частни пенсионни дружества имат на сайта си калкулатор, с който клиентите им могат да изчислят приблизителния размер на втората пенсия, която ще взимат.
Идеята на законодателството е задължителното допълнително пенсионно осигуряване да надгражда държавното обществено осигуряване, за да могат хората да получават по-високи пенсионни доходи. За да се случи това обаче, трябва в трудовата биография да няма безработица, епизоди, в които има укриване на доходи, да могат да получават сравнително високи доходи, за да разчитат след това на прилична пенсия от втория стълб. Нереалистично е да очакваме, че комбинацията от държавна и частна пенсия може да е по-голяма само от държавната.
Това е така поради няколко причини. Първо, вноската към държавното осигуряване е много по-голяма. Конкретно, тя е 3 пъти по-голяма от вноската към частните фондове за най-ниската (3-та) категория труд. Напълно естествено е тогава, че държавната пенсия формира по-голям дял от цялата пенсия в сравнение с частната. Всъщност общественото осигуряване у нас е в състояние на постоянен дефицит, при това голям, и затова недостигащите пари за пенсиите на днешните пенсионери се взимат от държавния бюджет, който пък се захранва пак от данъците на населението и на бизнеса.
С две думи тази „солидарност на поколенията“ у нас и не само у нас е в тежък дефицит и затова солидарността излиза двойна – един път плащаш социални осигуровки заради своите или чуждите баба и дядо, а втори път част от платените данъци отиват пак за заплащане на пенсии. Причината за това е променящата се демографска картина във всички развити индустриални страни и модерни общества.
Продължителността на живота расте, раждаемостта намалява, на всичкото отгоре и трудовата миграция отвежда потоци от хора от нашата държава в други държави с по-висока цена на труда и парите за пенсиите все повече не достигат. Разходопокривната система е работела добре във времена, когато децата и младите хора са били значително повече от възрастните. Сега нещата обаче изобщо не стоят така
Монитор, Блиц