Един разтърсващ разказ ни накара да се замислим. За превратностите на съдбата, за несправедливостите в живота, за младите хора, за които бъдещето изглежда невъзможно, съобщава Glas.bg
Разказът е на Ана Клисарска. А главният герой в нейната история е Станислав. Ето и какво казва тя:
Това е Станислав Стефанов Илиев. Взехме го на стоп от Пампорово към Пловдив, отиваше да си търси работа. Станислав е сирак, израснал по домовете – първо в Стойките, после в Широка лъка. Завършил училище, навършил 18 и го изгонили да се оправя сам. И Станислав се опитва да се оправя. Има план – да запише социални дейности, да научи английски и да започне работа в Уницеф, за да помага на хора като него. Колко пък да е невъзможно това?!
Станислав вече има 18 лева, с които ще си извади документите, нужни, за да го приемат в Дома за временно настаняване в Пловдив. Но директорката днес е в почивка, затова тази нощ той ще изкара в някоя Интернет зала, хем на топло, хем ще може да чете.
Станислав няма телефон, но има електронен адрес и ако имате желание и възможност да му помогнете, пишете му на vivatel16@abv.bg
Той е млад, прав, здрав, интелигентен и не се плаши от работа. Може да свири и на гайда, но гайда няма, била училищен инвентар.
На 14 години открил Христос. В училището дошли някакви пастори. Сега няма пари да пали свещи, но знае, че това е маловажно за Бог. По-важно е да е почтен.
Колко време Станислав може да е почтен на улицата, без работа, без дом и без бъдеще?
И нямаше ли да е по-добре държавата да се погрижи да научи това момче на занаят и да му осигури работа, вместо гола вяра?
Дадох моя номер на Станислав. Каза, че ще се обажда, когато успее. Ако можете да му помогнете с работа в Пловдив, ще съм ви много задължена.
Трафик нюз, Глас БГ