Дали е имало разговор с проф. Стив Ханке за куфарче с документи за корупция, коментира в студиото на „Лице в лице“ по БТВ президентът на България от времето на приватизацията Петър Стоянов.
„Веднъж професор Ханке дойде наистина при мен и извади наръч документи за една или две американски компании, които искат да инвестират в България, а нашите власти забавят и двусмислено отлагат сякаш да си поискат нещо насреща. Бях много раздразнен, защото не е приятно някой да дойде от чужбина и да ти каже, че си президент на корумпирана държава.
А ние тогава имахме нужда от свежи инвестиции, от работни места. Обадих се на Костов да му кажа да си оправят хората, да посрещат добре инвеститорите и да ги стимулират. Това беше. С Костов знаехме, че отговаряме за една държава в руини, а не за собствения си кеф.
Създаде се обаче убеждението, че Ханке е сторил много за България в онези времена и няма как да не му се вярва. Бащата на валутния борд беше Красимир Ангарски. Той беше координатор на всичко. В България нямахме един лев, никой не ни даваше заеми. Аз бях току що избран и трябваше бързо да се действа. Искаха от мен гаранции, че ще убедя политическите сили да се приеме закона за валутния борд и стана.
Сега като си мисля, минаха почти 30 години, откак правим приватизация. 10-15 институции се занимават с това. И въпреки това до сега не сме стигнали до една приемлива истина за приватизацията. И аз се чудя на лековерието на нашето общество как се надяват истината да излезе именно от куфарчето на проф. Ханке.
То идва няколко пъти и не знаеше български. Възмутен съм от лековерието на нашето общество. Вече войните не стават с танкове, а с идеи, с които едно общество да се самонавива и тръгва в друга посока. Това е хибридна война. Не може някой да ни казва нещо и ние да го приемаме винаги за чиста монета. Ние не вярваме на собствените си институции. Нащата държавност губи смисъл, това е повод институциите да се замислят.“