Конституционният съд е дал възможност на главния прокурор Иван Гешев да отстрани недостатъци в питането си за президентския имунитет, съобщава „Свободна Европа“.
Искането на шефа на държавното обвинение за тълкуване на чл.103 от конституцията трябва да бъде допуснато до разглеждане днес, на специално заседание на 120-те висши съдии.
Конституционното дело беше образувано на 27 януари, в същия ден, когато шефът на обвинението адресира въпросите си към институцията. Затова и направило впечатление, че новини за допустимостта на тълкувателното искане няма вече месец и половина. Подобно протакане на процедурата пък влиза в конфликт с чл. 20, ал 1. от Правилника за организацията на дейността на КС, който гласи, че допустимостта на искането се разглежда в 20-дневен срок от образуването на делото, твърди още „Свободна Европа“.
Оказало се, че за забавянето има причина. И тя е, че Конституционният съд е поискал от главния прокурор да „отстрани недостатъци“ в оформлението на въпросите си. Има стандарт за питане до нас – да има мотивировка и след това да се изнасят въпросите, не може КС да ги търси разхвърляни по текста, както е в случая, обяснили пред „Свободна Европа“ от съда.
Пресаташето на прокуратурата потвърдило, че е имало „искане за уточнение“, което обвинението е направило. „Не става дума за редакция, има незначителни промени“, допълни той.
Оказало се обаче, че заедно с „оформлението“ и някои промени в словореда на първите въпроси на главния прокурор има и редактирани изцяло въпроси.
„СЕГА“ ПРИПОМНЯ
В първото си питане до Конституционния съд главният прокурор Иван Гешев изненадващо поиска да се тълкува разпоредбата от основния закон, отнасяща се до имунитета на държавния глава. Той иска да знае какво се включва в понятието „държавна измяна“, което е записано като възможност за импийчмънт на президента.
Според Конституцията президентът не носи отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията. Обвинението за тези престъпления се повдига по предложение най-малко на 1/4 от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от 2/3 от народните представители са гласували „за“. Тогава Конституционният съд го разглежда в едномесечен срок. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват. Двамата не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.
Според главния прокурор обаче трябва да бъде тълкувано съдържанието на понятията „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“, за да се избегне противоречиво прилагане на тази правна уредба, както и настъпването на неблагоприятни за националната правна система последици. Гешев настоява още Конституционният съд да каже дали е законосъобразно да бъдат извършвани проверки и образувани наказателни производства срещу президента и вицепрезидента, ако в хода на дейността им след встъпването им длъжност компетентните органи разкрият, че са налице данни за извършено от тях престъпление.
Какво всъщност пита главният прокурор?
Досега винаги се е смятало, че президентът има наказателноправен имунитет и той не може да бъде съден дори по наказателни дела от частен характер, каквито са примерно делата за обида и клевета. Има и съдебни решения, че той не може да бъде съден и по граждански дела, когато става дума за търсене на обезщетения за вреди от негови действия.
Сега обаче Гешев пита няколко съществени неща. Първото е дали е законосъобразно държавни органи да извършват проверки спрямо президента или вицепрезидента. Според Гешев има конституционна забрана само да бъде образувано досъдебно производство, така че няма проблеми да има всякакви проверки. Той обаче смята, че трябва да има различен подход, когато става дума за определена група престъпления, когато има нужда незабавно да се съберат доказателства – например при пътно-транспортно произшествие. Според него в тези случаи „евентуален извършител – президент или вицепрезидент, нереализирането на наказателно производство заради личността на извършителя би поставило разследващите органи на по-късен етап в невъзможност да осигурят законосъобразно и успешно разследване“.
На трето място Гешев се интересува, ако в рамките на едно досъдебно производство се намерят доказателства за съпричастност на президента, респ. вицепрезидента, към извършването на престъплението, дали това е достатъчно основание съответното дело да се спре или направо – да се прекрати.
Главният прокурор смята и че не е достатъчно ясно какво се съдържа в конституционното понятие за “държавна измяна“ от една страна и хипотезите, описани в Наказателния кодекс, глава първа – „Престъпления срещу републиката“, раздел първи – „Измяна“. „Нормата е лаконична и не дава отговор на поставения въпрос“, твърди той. Иска и тълкуване на разликата между понятията „държавна измяна“ и „нарушение на конституцията“. Гешев поставя въпроса и дали имунитетът пази президента и вицепрезидента за деяния в личния им живот. Той изрично посочва своето мнение, че в тези случаи имунитетът не следва да действа.
Само часове по-късно стана ясно, че Конституционният съд (КС) вече е образувал дело по искането на главния прокурор Иван Гешев. За съдия – докладчик бе определена Мариана Карагьозова – Финкова. КС първо трябва да се произнесе дали искането на Гешев е допустимо. Почти сигурно е, че КС ще приеме да разгледа казуса. След това ще бъде даден едномесечен срок за становища. Така че до произнасянето по същество ще мине поне половин година.
„След като главният прокурор е сезирал Конституционния съд, очакваме развитие по образуваното дело. Само Конституционният съд може да тълкува конституцията„, обявиха тогава в позиция пред „Сега“ от прессекретариата на президента.
Свободна Европа, Сега, Дунав мост