Световната здравна организация вече обяви коронавируса за световна пандемия. До момента заразените с COVID-19 са близо 130 000 души в световен мащаб, а смъртните случаи надхвърлят 4700, пише новини.бг.
Ето част от основните изводи за коронавируса, които са известни дотук:
– Броят на реалните случаи на заболели от коронавирус в даден регион значително превишава броя на диагностицираните случаи поради късната поява на симптомите. Наличието на 1 смъртен случай по всяка вероятност означава между 500 и 800 болни.
– Това се дължи на факта, че средният брой дни между датата на заразяване и датата на (евентуалната) смърт е 17.3 дни, т.е. пациентът, починал днес, се е заразил преди около 17 дни. Допускайки 1% смъртност стигаме до извода, че преди 17 дни е имало още 99 заразени. При положение, че средното време, необходимо за удвояване на случаите при липса на контрол над заразата е 6 дни, на 17-я ден броят на заболелите е около 8 пъти по-голям, т.е. около 800 души.
– Единственият начин за борба със заболяването е спазването на социална дистанция: работа от къщи, затваряне на училища, университети, клубове, басейни, спортни зали, кинотеатри и прочее. Ако се налага да ходите на работа – стриктно спазване на дистанция от метър и половина, често миене на ръцете, никакво здрависване или друг физически контакт.
– Пълното блокиране на град Ухан се случва след регистриране на 400 официални случая, но реалният брой заболели по това време е бил около 25 пъти по-голям (10-12,000). Блокирането дава незабавен резултат, но поради огромната разлика между диагностицираните и реалните случаи резултатът се вижда след около 12 дни. Същото можем да очакваме и с вчерашното блокиране на Италия.
– Важен извод е, че смъртността ще се различава драстично при неподготвените за кризата страни като Италия и Иран (3 до 5%) и в страните с предварителна подготовка като Тайван, Япония, Китай (извън района на провинция Хубей) – 0.5 до 0.9%. Това се дължи най-вече на претоварването на здравните системи на неподготвените страни, което означава далеч по-неефективна грижа, а в някои случаи – и практическа невъзможност за поемане на част от критично болните пациенти.
– Друго (изключително) важно заключение: решението за спазване на социалната дистанция води до незабавен ефект; забавянето на подобно решение с един ден води до увеличаване на заболеваемостта с 40%.
– Реалната ни битка в момента не е за предотвратяване на болестта, а за максималното забавяне на развитието ѝ, което ще даде възможност на здравните системи в различните страни да се справят със ситуацията максимално ефективно.