През 20-те и 30-те години на ХХ век читателите на научнопопулярното списание National Geographic имат възможността да преоткрият многобройни кътчета на света чрез цветните фотографии, публикувани ежемесечно в изданието. Сред тези китни места е и България.
Месецът е август, а годината 1932. Точно тогава красивата ни родина се появява сред страниците на световно известното списание.
Изданието публикува многобройни цветни снимки показващи тогавашния начин на живот, обичаи и култура. Обширният репортаж включва три заглавия: „България, фермерска земя без ферма“, „Долината на розите“ и „Под сянката на българските манастири“.
Авторът на това подробно историческо описание е Мейнард Оуен Уилям.
Пътешественик и авантюрист, той се явява като първият задграничен кореспондент на списанието. Бил е придружаван от Вилхем Тобиен, великолепен фотограф, който също снима многобройни места по света. Двамата фотографи обикалят из цяла България, за да разкрият пред читателите си един нов хоризонт в лицето на страната ни.
Описвайки цялото пътешествие из България стъпка по стъпка, авторът набляга най-вече на историческия аспект. С многобройни препратки от българската история, разказва за манастири, села и празници по нашите ширини.
Продължава с това как се е родил Българският театър и описва надлъж българската култура. Уилям не пропуска да спомене и величествените български планини и нежните долини с рози.
В текста си, авторът споменава за срещата си с млада българка, с която се запознава в Истанбул. Той я пита как е да се завърнеш отново вкъщи, а тя му отвръща, че е очарователно – въпреки че времената в България са сложни и объркани, тя вярва силно в държавата си, защото българите имат характер и са пълни с кураж.
Лупа БГ