Както се очакваше, внесеният от опозицията вот на недоверие не мина. Което даде основание на някои от управляващите да се държат сякаш всичко е наред и правителството го чака безоблачно бъдеще до редовните избори напролет. Напразно.
Всъщност, няма място за самоуспокоение, още по-малко – за ликуване. Защото позициите на това правителство изглеждат все по-трудно защитими, подложени на засилващ се натиск едновременно и отвън, и отвътре.
Под натиска на протестите
Правителството ще стои „докато не се е скъсала връзката с гражданите“, заяви един от вицепремиерите. Само че тази връзка отдавна е скъсана и опитите да бъде възстановена са обречени на неуспех.
Протестът няма как да бъде разколебан с предупреждения за предстояща „страшна криза“ и с обяснения каква важна работа има за вършене и как няма кой друг да я свърши.
Нито приспан с лакърдии за 29-те милиарда, които, като реки от мед, ще потекат от ЕС. Няма кой да се хване и на полуоставките, обещанията за „огромен ремонт“ и на всякакви други залъгалки. Напротив – лъжите, с които се води тази защитна кампания, вместо да умилостивят протеста, ще го ожесточат.
Теоретично, разбира се, правителството може да продължи да упорства и да се прави на ударено. Колкото по-дълго го прави обаче, толкова по-големи ще стават щетите за управляващата партия и толкова по-малки шансовете ѝ за някакъв, поне относителен, успех на следващите избори.
Жертва на фигура
Към всичко това обаче очаквам всеки момент да се добави и силен удар „в гръб“. Нямам предвид формалните коалиционни партньори, а дълбокият тил на правителството, от който то твърде неуспешно се опитва да се разграничава.
Оттам се готви нещо като познатата от шахмата „жертва на фигура“.
„ДОГАН, ГЕШЕВ, ПЕЕВСКИ, БОРИСОВ – ОСТАВКА И ЗАТВОР“ – Това можеше да се прочете тези дни върху плакат на протеста на българите в Берлин. Снимката съвсем точно идентифицира основния проблем, изкарал българите по улиците – превзетата държава.
И персонифицира „отбора“, стоящ зад това превземане. В това каре обаче (или по-скоро трио, доколкото главният прокурор не е самостоятелен играч, а инструмент) интересите вече силно се разминават.
За разлика от позицията на Борисов, която, както се видя, няма как да бъде укрепена, позицията на другите двама е много по-устойчива.