Според Конституционния съд, няма конституционна пречка всеки прокурор да разследва главния прокурор. Решението на съдиите по питане на Министерският съвет от края на миналата година е взето единодушно, предаде новини.бг.
Заради доклада на Венецианската комисия, в който се препоръчва цялостна радикална реформа на конституцията и Висшия съдебен съвет, за да се премахне недосегаемостта на главния прокурор, правителството реши да попита Конституционния съд може ли редови прокурор да разследва Обвинител номер едно и при сегадействащата конституционна уредба.
Текстът, чийто тълкуване се иска е „главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“ и в този смисъл възможно ли подчинен на главния прокурор да го разследва независимо. Предварителните очаквания са Конституционният съд да каже, че главният прокурор не може да дава конкретни указания по дела, по които е ангажирана неговата наказателна отговорност, тоест редови прокурор може да разследва главния.
Второто ключово решение на Конституционния съд е по искането на президента Румен Радев да бъдат обявени за противоконституционни текстове от Закона за здравето, свързани с извънредната епидемична обстановка. Според държавния глава, обявяването ѝ от Министерския съвет, а не от Парламента, е в противоречие с Основния закон, а въведените формалните критерии за оценка на живота и здравето на хората непропорционалното ограничават основните им права.
Конституционният съд отхвърли искането на президента Румен Радев да бъдат обявени за противоконституционни нормите на Закона за здравето в чл. 63, ал. 2-7, става ясно от съобщение на интернет страницата на съда. Радев изрази мнение, че въпросните текстове, които указват рамките на действие за и при обявяване на извънредно положение, ограничават недопустимо основни права.
Съдът не го подкрепи, но цели трима от общо девет съдии всъщност са на особено мнение т.е. има подкрепа за президентската позиция. Става въпрос за съдиите Георги Ангелов, Таня Райковска и Атанас Семов.
Радев например оспори характера на чл. 63, ал. 3 със следните мотиви – обявява се, че е налице непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, когато се констатира някоя от алтернативно посочените по ал. 3 хипотези. По този начин оценката се формализира и свежда до предварителен списък от констатации, без да се държи сметка как се засягат животът и здравето на гражданите.
И още: „Предвидените в чл. 63, ал. 4-7 от Закона за здравето противоепидемични мерки, макар и във всяка една от посочените алинеи да се декларира временният им характер, не са обвързани с установени в закона пределни срокове или поне критерии за тяхното определяне“, смята президентът.
„В чл. 63, ал. 5 и 6 е предвидено, че въведените противоепидемични мерки от министъра на здравеопазването могат да включват ограничаването на конституционни права – забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави с определени изключения, временно ограничаване придвижването на територията на страната, временно ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение или други обекти или услуги, предоставяни на граждани. По този начин основни права като правото на придвижване на територията на страната, правото на труд могат да бъдат подлагани на ограничения, без да е спазено изискването, че „със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите“.
Ограниченията на такива същностни права без законово определен времеви лимит ги превръща в постоянни ограничения, налагани по преценка на изпълнителната власт, което не съответства нито на чл. 57, ал. 3, нито на чл. 8 от Конституцията“, каза още държавният глава. Припомняме, че Радев подписа указ за обнародване на закона със следния мотив – за да не се прекъсва социалната и икономическа подкрепа за потърпевшите граждани и бизнеса в условия на криза, растяща безработица и загуба на доходи.