България има най-високата смъртност в света от 15.433 смъртни случая на 1000 души, показват данни на World Population Review за 2020 г. И то при положение, че НСИ отчете рекордно ниска смъртност през 2020 г. в сравнение с последните пет години.
Над 6% е по-ниска смъртността от началото на 2020 до третата седмица на май в сравнение със същия период на миналата година, пише https://m.19min.bg/.
Виж графиката тук https://worldpopulationreview.com/country-rankings/death-rate-by-country
Според Световната здравна организация причините за смъртта в България са същите като тези в други европейски страни, включително неинфекциозни заболявания (заболявания на кръвоносната, храносмилателната или дихателната система) и ракови заболявания. В момента в България населението се топи, то бе около 9 милиона през 2000 г. и се очаква да падне до между 2,8 милиона и 5 милиона.
Десетте държави с най-висока смъртност в света са:
България (15.433)
Украйна (15.192)
Латвия (14.669)
Лесото (14.144)
Литва (13.737)
Сърбия (13.194)
Хърватия (13.17)
Румъния (13.099)
Джорджия (12.816)
Русия (12.785)
2. Украйна
Украйна има втората най-висока смъртност от 15.192 смъртни случая на 1000 души. Украйна се смята за изпаднала в демографска криза поради високата си смъртност, съчетана с ниска раждаемост. Като цяло системата на здравеопазване в Украйна е слабо финансирана и страната има висок процент на заболявания и много ниски проценти на ваксинация. Един фактор, допринасящ за смъртността, е високата смъртност на мъжете в трудоспособна възраст от предотвратими причини като алкохолно отравяне и тютюнопушене. Освен това Украйна има една от най-бързо развиващите се епидемии от ХИВ / СПИН в света и понастоящем страда от една от най-тежките епидемии от шарка към юни 2019 г.
3. Латвия
Коефициентът на смъртност в Латвия е 14,669 на 100 000. Латвия също има недофинансирана система на здравеопазване и въпреки че продължителността на живота значително се е подобрила в Латвия, страната все още изостава от останалата част от Европейския съюз, на рискови фактори са подложени мъжете, хората с ниско образование и хората с ниски доходи. Хората с ниско образование в Латвия имат продължителност на живота, която е с десет години по-ниска от тези с високо образование. Някои често срещани рискови фактори сред латвийците са тютюнопушенето, пиенето на алкохол и затлъстяването.
4. Лесото
Със смъртност от 12.144 смъртни случаи на 1000 души, Лесото има четвъртата най-висока смъртност в света. Според CDC, Център за контрол и превенция на заболяванията, продължителността на живота в Лесото е 56 години за жените и 52 години за мъжете. Коефициентът на детска смъртност е 59 на 1000 живородени деца. Основните причини за смърт са ХИВ / СПИН, туберкулоза, инсулт, инфекции на долните дихателни пътища и исхемична болест на сърцето.
5. Литва
Смъртността на Литва е 13 737 смъртни случая на 1000 души. Световната здравна организация съобщава, че исхемичните сърдечни заболявания и инсулт са двете водещи причини за смърт в Литва, като смъртността е съответно четири и два пъти над средната стойност в Европейския съюз. Поради високите проценти на тютюнопушене, ракът на белите дробове сега е третата водеща причина за смърт в Литва. Литва също има най-ниската продължителност на живота в ЕС от 74,8 години.
6. Сърбия
Смъртността в Сърбия е 13,194 на 1000, шестата в света. Според проучване смъртността на Сърбия е била най-ниската през 60-те години на миналия век, където е била между 8 и 9 смъртни случая на 1000 души. През началото на 21 век процентът е много по-висок, достигайки 14 смъртни случая на 1000 души. В демографски план Сърбия е една от най-старите държави в Европа и нейното застаряващо население играе голяма роля в смъртността. Освен това хроничните незаразни заболявания и сърдечно-съдовите заболявания са двете водещи причини за смърт. Сърбия също е сред десетте държави в света с най-висока степен на пушене.
7. Хърватия
Коефициентът на смъртност в Хърватия е 13,17 смъртни случая на 1000 души. Основните причини за смърт в Хърватия са исхемична болест на сърцето, инсулт, Алцхаймер и рак на белите дробове. Около 25% от хърватските граждани пушат тютюн всеки ден, което е по-високо от средното за ЕС. Освен това, процентите на затлъстяване се покачват, особено при децата.
