Евродепутатите не се отказват от идеята да получат отговори на редица неудобни въпроси от премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Двамата пропуснаха изслушването в специалната група за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в Европейския парламент, но въпросите към тях са изпратени дистанционно от евродепутатите, съобщи mediapool.bg.
Групата в ЕП, която е част от комисията за правосъдие и вътрешен ред (LIBE), е задала 29 допълнителни въпроса до българските институции, става ясно от сайта ѝ. Сред въпросите има за „Барселонагейт”, както и за записите и снимките на премиерското чекмедже в Бояна, където се виждат пачки от по 500 евро и кюлчета злато. Борисов е казвал по време на обиколката с джипката си, че снимките са нагласени.
Главният прокурор Иван Гешев е питан дали българската прокуратурата работи по разследване за пране на пари, свързано с къщата в Барселона. Пита се разследването на какъв етап е, защото сигналът е изпратен от испанците още през 2019 година. Българската прокуратура обяви, че се сезира след излизането на материала в „Ел Периодико“ през февруари.
„Преди няколко месеца в медиите бяха пуснати записи. В тях глас, наподобяващ този на премиера Борисов, заплашва да „изгори” опозиционен политик, който в момента ни е колега евродепутат (Елена Йончева, бел.ред.). Има ли разследване или проверка по този случай. И ако да – на какъв етап е”, питат евродепутатите.
Има въпрос за изтеклите снимки и записи на Борисов. „Българите станаха свидетели на различни записи и снимки в медиите. Но не всички те са анонимни, някои бяха изпратени от прокуратурата, макар и да са част от разследвания, а други – преди да бъдат образувани разследвания. Как оценявате тази практика”, е въпросът на евродепутатите към Гешев.
Те искат да знаят дали главният прокурор има желание да коригира фалшивата информация, огласена на сайта на прокуратурата, че изслушването е било по негова инициатива. „Всъщност групата реши да проведе тази среща и покани главния прокурор, който изпрати заместник”, обясняват евродепутатите.
Българското правителство е питано за идеята за нова конституция и неизпълненото решение на Европейския съд по правата на човека от 2009 г. по делото „Колеви срещу България”, което установява проблема с безконтролния главен прокурор. Има въпрос какво налага предложението в проекта за нова конституция съдебната власт да има право да предлага закони. „В повечето страни съдебната власт прилага законите, а не ги създава. Това е част от разделението на властите. Какво налага тази реформа”, питат евродепутатите.
Въпросът им за състоянието на медиите в страната цитира годишния доклад на Съвета на Европа, че медийната среда се влошава, собствеността на медиите е непрозрачна и медийният пазар е завладян от олигарси, които използват медиите за политическо влияние и очерняне на критици и противници, а разпространението на печата е собственост на група от фирми на политик.
„Има сериозни тревоги за концентрация на медийната собственост, а България е на 111-о място в индекса на медийната свобода. Журналисти докладват за заплахи. Какво ще направи правителството, за да повиши прозрачността на собствеността, да промотира плурализма на собствеността и да гарантира сигурността на журналистите”, питат евродепутатите.
Те искат да знаят и защо се предлага президентът да няма роля в процедурата по назначаване на главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. „Ролята на президента никога не е била обект на препоръки или анализи в докладите на ЕК или Венецианската комисия. Каква е целта”, питат те.
Председателят на групата нидерландската евродепутатка София инт Велд обясни пред „Сега“, че досега са получени отговори единствено от Комисията за защита от дискриминация, към която са част от въпросите.
Медиапул, Сега