Скъпи мои приятели от ГЕРБ.
Време е и аз да ви представя моята резолюция.
Гласувах си я сам.
Скъпи приятели, лека полека епохата на вашето управление си отива.
Това винаги е тъжно. Винаги е тъжно, когато някой си отива.
Онова, което ще запомня от времето, в което управлявахте е първия ви мандат.
Мандат, в който нямаше мърдане. Управлявахте с железен юмрук. Медиите ви се подчиняваха, службите работеха с 200 километра в час за вас, а вие не си поплювахте – вземи тия милиони за СРС – та, закрй и слей тия опери и театри и повтаряй едно и също:
“Магистрали, магистрали, магистрали” – първи мандат.
“Еврофондове, еврофондове, еврофондове” – втори мандат.
“Работа, работа, работа” – трети мандат.
И така, докато се усетим, живота ни мина. Синът ми се роди, порасна, кани се да си бие камшика навън, а казва, че не помни дриг упраеляващ, освен вас.
Вика ми – “егати и отвратителните магистрали”, “егати и шуробаджанащината”, “егати и ченгеджийската атмосфера”.
Неблагодарник!
И той като баща си. Соросоид и комуняга едновременно…
На изпроводяк, скъпи мои приятели, искам да ви кажа, че ви благодаря.
Благодаря ви, че ме спасихте от комунистите. Е, нищо, че голяма част от ръководството ви е било част от БКП, а лидерът ви са го спирали да разказва вицове за бай Тошо и за това е минал към него на заплата, за да го охранява.
Знаете ли?
Част от вас са изключително свестни хора. Знам това, защото през последните години имах доста колеги от вашата партия – нали бях с някои от вас в Общинския съвет в София.
Знам, че сред вас има и честни и съвестни хора, които вероятно тайно повръщат, гледайки как нелепите ви коалиционни партньори като Валерката ви защитават, бълвайки нагли тъпотии по телевизиите.
Знам, че това е така. И знам, че вие също знаете, че се държахте надменно, често нагло, често безидейно и още по – често без въобще да знаете какво правите, защото тук – там експертизата ви не е в изобилие.
Знам, че имате читави кметове на някои места в България и че те са част от бъдещето на страната ни.
Знаете всичко това. Знам го и аз. Но никога няма да ви простя едно – за тия години вие направихте толкова малко за културата, за образованието, за науката, че вече е късно…
Късно е, защото, благодарение на вашия турбо фолк елит ни докарахте дотам да вярваме на видеото на Джуди Майковиц и да правим успешни референдуми за спиране на 5G – то.
Днес тази резолюция е началото на края.
А после – после следва криза, може би един, два парламента, които няма да могат да излъчат правителство.
Идва оня, дето слуша суверена и иска да циментира статуквото с нелепия си референдум, идва другия, дето гони MAFIQTA с кани, пълни с горещо пъмпкин спайс лате макиато.
Идва кой ли не.
Но едно е хубаво…
Който и да дойде вече, тоя филм повече няма да го гледаме.
Тоя филм, в който премиерите на цивилизованите страни слушат хората…
…а нашите ги подслушват.
Щото са милиционери и това могат.
Завършвам.
Знам, че всеки край е по някакъв начин мелодраматичен.
Добре, от мен да мине.
Ще си пусна музика.
От оная, за която премиер – министъра не е чувал, щото, нали, беше удивен, че в БНР имало толкова много ненужни музикални състави…
Маестро, дай последните акорди, че живота ми мина в тая симфония…
Венци Мицов