„Мечтата ми като малък бе да съм дюнерджия, но станах най-обикновен лекар.
Не ми се отдаваше събирането на купчинки с храна в джоб и смятането на ресто с калкулатор, затова започнах да мисля за най-прости дейности като например спасяването на човешки животи.
Сега от мен не става нищо! Затова най-много да бъда хвърлен в затвор, където с други като мен, със скафандри по 12 часа на ден, да не ядем, да не пием и да не изпитваме нужда, за да спасяваме дюнерджии.
Толкова си можем. Аз съм просто един роб в България. Ние сме просто роби.“
Това написа в социалните мрежи млад лекар от София. Причината за разсъжденията му е една обява за работа. Ето я:
Постът на мъжа в бяла престилка предизвика множество коментари, както обикновено напоследък – полюсни. Една част от тях разсъждават на тема „справедливост“, друга – за претенциите без покритие.
Една от потребителките например пише: „На мен пък мечтата ми е лекарите да знаят разликата между инсулт и депресия. А ако случайно реша да раждам, да са достатъчно интелигентни, че да не ми крещят докато от мен излиза нов живот. Още повече ще се зарадвам, ако междувременно не убият мен и детето ми. ???? Парите, също като уважението, не са дават ей така, трябва да се заслужат. Не всеки с бяла престилка заслужава добра заплата. А тези, които заслужават, в повечето случаи я получават.“
Вижте още от коментарите. Вие какво мислите?
