Кунчев: Няма 100% гаранция при ваксините, не можем да кажем колко силен имунитет ще придобием

Spread the love

 

980x551_1597662106

 

 

 

Няма 100% гаранция при ваксините, но не са правени компромиси с проучването заради съкратения механизъм.

 

 

 

Това каза главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев в интервю за предаването „Седмицата“ по Дарик радио.

 

 

 

„Според мен през средата на януари ще имаме ваксината. Единствените фиксирани дати са, че на 29 декември Европейската агенция по лекарствата ще даде препоръката за ваксината „Файзер“, а ЕК каза, че до два – три дни след това ще даде официалното разрешение. Това означава, че януари ние можем вече да работим спокойно с ваксината, ако е пристигнала. Направили сме необходимото, за да я посрещнем“, посочи Кунчев.

 

 

 

„Засега тази ваксина е най-напред в проучванията – приключи 3-тата фаза. Направено е и предварително одобрение във Великобритания, Америка и Бахрейн, за да започне ваксинацията. Дори и при съкратените срокове, механизмът за проучване на ваксините не се е променил. Те се изследват първо инвитро, после върху животни и накрая при три групи хора“, заяви Кунчев.

 

 

 

„България ще използва 7 ваксини, за които ЕК вложи пари, за да бъдат произведени, за да могат всички европейски държави да имат достъп до тях. Всички страни в Европа поръчват и 7-те. Договорите се сключват в ЕК, а разпределението се оправи на база на население. България ще получи 1.55% от поръчаното от ЕК. Ваксините за България ще стигнат за около две дози за цялото население“, каза още той.

 

 

 

„Не можем да кажем колко ще бъде напрегнат и силен имунитетът, който ще придобием. Още липсва подробната информация за кои възрастови групи е подходяща ваксината „Файзер“ и какви са страничните ефекти. Механизмите предполагат, че в огромен процент ваксините ще действат. Има едни хора, които няма да изградят имунитет, но тези хора са изключително малко“, посочи Кунчев.

 

 

 

„Трите типа ваксини са: ваксина, в която се вкарва информационна РНК, която влизайки в клетките, попада в митоходриите, където започва да се изгражда антиген. Нашето тяло го разпознава, атакува го и изгражда имунитет. Другите са рекомбинантни, при които се взема частица от вируса и се предизвиква реакция на имунитет, както и векторни, които използват адемовирусен агент, при който вирус се използва като носител за частицата, която предизвиква изграждането на имунитет“, уточни Кунчев.

 

 

 

 

„Много е вероятно в средата на следващата година, когато повечето от тези ваксини навлязат в страната, човек да има възможност за избор от тези ваксини и сам да определи коя да си постави.
Грипният вирус изисква всяка година да правим ваксина. При коронавируса не е така, защото мутациите му не засягат ключовите антигени. Той е от стабилните антигени, които не правят толкова често промени. Между 8 и 10 години обикновено се изпитва една ваксина“, каза още Кунчев.

 

 

 

 

„Няма 100% гаранция, но частицата, която вкарваме с ваксината, няма как да предизвика нещо друго. Опитът в досегашните ваксини показва, че много рядко може да се случи да се предизвика някакъв механизъм, който да причини някакви странични реакции. Съкратен е механизмът, но не са правени компромиси с проучването“, допълни той.

 

 

Дарик, Лупа бг