Учебната авиация на българските ВВС е съсредоточена на 90% във Военновъздушната учебна база-Долна Митрополия. По щат там се водят 6 турбовитлови учебно-тренировъчни самолета (УТС) Pilatus PC-9M и 6 реактивни учебно-бойни самолета L-39ZA (плюс още 6 на съхранение).
ВВУБ-Долна Митрополия
Дейността по летателна подготовка на авиобазата е в 3 основни направления:
А. Поддържане и усъвършенстване на подготовката на командно-инструкторския състав от ВВУБ на самолети PC-9M и L-39ZA;
Б. Провеждане на скрийнинговия стаж на курсантите-летци в края на I курс на ВВВУ,,Г. Бенковски“ на самолет PC-9M, както и провеждане на летателен стаж на випускниците от IV курс на самолет PC-9M.
В. Усъвършенстване на летателната подготовка на млади пилоти от българските ВВС, преди приучването им на реактивни самолети.
През 2020 г. ВВУБ изпълни нальот малко над 1000 часа за тези задачи и осъществи:
А. Инструкторският състав от ВВУБ изпълни 230 часа за самоподготовка, тренаж и поддръжане на различни видове подготовки във всякакви метеоусловия за осигуряване подготовката на обучаемите летци на самолети PC-9M и L-39ZA.
Б. Летателна подготовка на курсанти-летци от ВВВУ „Г. Бенковски“:
– летателен стаж на випускници от ВВВУ ,,Г. Бенковски“ на самолет PC-9M. Реално през 2020 г. завършиха 2 випуска – едните с 5-годишен цикъл на обучение, приети по стария План 2012 през 2015 г., и втори випуск с 4-годишен цикъл на обучение, приети по План 2016 през 2016 г. – 641-во класно отделение, в състав от 3-ма курсанти, и 541-во класно отделение, в състав от 5-има курсанти.
– скрийнингов стаж на 12 курсанти от 941-во класно отделение след I курс.
Планираната подготовка и за трите класни отделения бе изпълнена в пълен обем.
В. Подготовка на млади летци от българските ВВС, преди приучване на реактивен самолет или на нов тип такъв:
– подготовка на самолет L-39ZA на 4-ма летци-пилоти от БПР-Безмер, на които предстои през 2021 г. приучване на щурмови самолет Су-25.
– подготовка на самолет L-39ZA на 4-ма летци-пилоти, на които предстои да се обучават за F-16 Block 70 в САЩ.
И двете задачи бяха изпълнени качествено и в пълен обем.
За да се случи всичко това е необходима триада от няколко решаващи елемента:
– Налични изправни самолети, осигурени с резервни части, поддръжка и гориво.
– Обучени и подготвени инструктори.
– Обучен и подготвен инженерно-технически, логистичен и ръководен състав.
За съжаление безхаберието на чиновници от
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > > Министерството на отбраната, които саботират първия елемент от триадата – налични изправни самолети, като бавят, протакат и провалят конкурси за интегрирана логистична поддръжка на учебните самолети.
L-39ZA Albatros
са доставени през 1986 и 1990 г., първоначално с ресурс от 20 години. През 2007 г. той изтече. 18 самолета бяха продадени по света, основно в САЩ, където някои от тях летят и днес при частни колекционери и в аерооклубове.
През 2012 г. оригиналният производител чешката компания Aero Vodochody Aerospace (AVA) печели обществена поръчка за основен (капитално-възстановителен) ремонт на 6 самолета от състава на ВВУБ- Долна Митрополия, доставени през 1990 г. Ремонтът на обща цена около 12 млн. евро е изпълнен в периода 2013-2016 г. След този ремонт машините получиха удължен общ технически ресурс до 32 години и междуремонтен ресурс от 7,5 години и 1500 часа, което се случи първо.
Времето лети, самолетите също и този ресурс започна да изтича. Това наложи обявяването на серия обществени поръчки от прословутата дирекция (по онова време) „Отбранителна аквизиция“, известна повече като „Отвратителна инквизиция“. През 2018 г. бе обявена процедура за сключване на рамково споразумение с прогнозна стойност 11 000 000 лв. с ДДС.
В тази процедура се вклини частната българска компания „Йотов и син“, която благодарение на партньорството си с украински ремонтни предприятия, нелицензирани от оригиналния производител на самолетите Aero Vodochody Aerospace, през 2018 г. спечели конкурса и подписа Рамково споразумение УД-03-38/10.12.2018 г. с МО за КВР на двигатели Аи-25ТЛ, ВСУ „Сапфир-5“ и ремонт, проверка и калибровка на възли, блокове, възли и агрегати за самолетите L-39ZA Albatros на обща стойност 16 867 971,56 лв. Сключени бяха и първи годишни договори:
– УД-03-49/19.12.2018 за КВР на 2 двигателя АИ-25ТЛ и доставка на резервни агрегати, възли и части на обща стойност 3 006 219,56 лв. с ДДС и
– УД-03-50/19.12.2018 за КВР на 3 двигателя АИ-25ТЛ и доставка на резервни агрегати, възли и части на обща стойност 4 128 000,00 лв. с ДДС.
През 2020 г. на 22 декември 2020 г. бе сключен нов договор УД-03-89/22.12.2020 за доставка на резервни части на стойност 146 628,56 лв. с ДДС.
Ще остане ли авиобаза Долна Митрополия без учебно-реактивен самолет?
По информация на сайта „Медиапул“ в средата на август 2020 г. се провали обществена поръчка на стойност 10 млн. лв. за ремонт на 2 (два) самолета L-39ZA, защото нито Aero Vodochody Aerospace, нито „Йотов и син“ подадоха оферти. Тя бе пусната на 30 декември 2019 г. с предмет основен ремонт на самолети L-39ZA с бордни номера 207 и 211, удължаване на техническия им ресурс, подмяна на остаряло оборудване, инсталиране на транспондер с Mod F и система „свой-чужд” Mod S, изпълнение на бюлетини на производителя и обучение на персонал от ВВС.
Предишните две подобни поръчки бяха спечелени от Aero Vodochody Aerospace, но „Йотов и син“ ги атакува пред КЗК. През април 2019 г. поръчката бе прекратена преди КЗК да се произнесе заради пропуски и неточности в условията. През април 2020 г. КЗК отхвърли претенциите на „Йотов и син“, които протестираха срещу изискването ремонта да се извърши от оригиналния производител.
Гарантиран колапс
В резултат на всички тези „правомерни“ и „компетентни“ действия на администратори в МО сега ВВУБ разполага с 1 (един) учебен реактивен самолет L-39ZA (бел. ред. 2 самолета са предоставени на 3-а авиобаза Граф Игнатиево за осигуряване на нальот на пилотите на МиГ-29, които губят тренаж заради малкото изправни и летящи МиГ-29), чийто ресурс ще изтече през юли 2020 г. Така се поставя под дълбоко съмнение способността на ВВУБ да подготви 4 пилоти за приучване на самолет Су-25 от БПР-Безмер, където се стигна до паракдосалната ситуация да има 8 ремонтирани и модернизирани Су-25К/УБК, но да няма пилоти, които да летят на тях. Под въпрос се поставя и способността инструкторите от ВВУБ да могат да поддържат различните видове подготовки на самолет L-39ZA, с което се компрометира изобщо възможността българските ВВС да могат да подготвят младите си пилоти на реактивни самолети в следващите години, и то точно преди идването на новите F-16 Block 70, за които ще са нужни много повече пилоти от обучаваните в САЩ сега 4 летци.
Pilatus PC-9M – в безвъздушното пространство
През 2019 г. се навършиха 15 години от приемането на швейцарските учебни самолети PC-9M в българските ВВС. За тези години PC-9M се превърна в най-експлоатираната авиационна техника в родните ВВС с най-голям брой летателни часове. Всеки от самолетите средно налетява по 300 часа на година. На тях се работи на 2 летателни смени. Инструкторите постигат годишен нальот от по 100 часа. За 10 години Pilatus PC-9M превърна учебната авиационна база в най-летящото формирование във ВВС.
Сега обаче положението със самолетите Pilatus PC-9M далеч не е по-розово. В момента от 6 доставени самолета от този тип, лети 1 (един) и то до средата на май тази година. Това прави практически невъзможно да се проведат както планирания скрийнингов стаж на курсантите-пилоти (12 броя) след края на I курс, така и летателния стаж за завършващите пилоти IV курс на ВВВУ „Г. Бенковски“ – 4 курсанти-летци. Става невъзможна и подготовката на 5 млади пилоти от БПР-Безмер, трупащи стаж и нальот преди преминаване на L-39ZA и Су-25. Да не говорим за поддръжката на видовете подготовка на инструкторите на самолета.
До няколко месеца идва моментът, когато младите курсанти ще прекратят полетите с PC-9M, а с това и подготовката си за бъдещия изтребител F-16
Вместо епилог
Благодарение на „усилията“ на администрацията в МО се обезсмисля на практика не само почти цялата дейност на ВВУБ-Долна Митрополия и нейния почти 500-членен колектив, но и възможността българските ВВС да подготвят самостоятелно пилоти на реактивни самолети. Алтернативите в чужбина са по няколко милиона долара на пилот. Възниква екзистенциалният въпрос – кой е приоритет в МО – собствената администрация или всички тези военнослужещи в далечните гарнизони: отрудени, уморени, денем и нощем в студ и пек на летището, в окопа, на полигона, на мисии…
Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!
ПРЕДИШНА СНИМКА 1/5 СЛЕДВАЩА СНИМКА
Източник: Pan.bg