Страхът като инструмент за мачкане и подчинение
Направиха така, че българите в чужбина да не могат спокойно да гласуват. Всичко възможно направиха!
Студентите пък, за да имат правото да стигнат до урните, трябва да представят заверка на семестър – след всичкия кошмар на онлайн обучението и невъзможността на децата от провинциите да стигнат до университетите за заветната заверка, но нали си плащат за общежитията и всичко останало, без да го ползват. Не знам шефовете на ВУЗ-овете каква я мислят, но можеха да измислят нещо. Ами ако повечето от тези деца са от вече безработни семейства и те самите не могат да работят, за да си помагат?
Ще направят всичко възможно да саботират вота и ще се оправдаят с ограниченията заради пандемията. Яко ще се мре най-вече преди 4 април, да знаете. И яко ще се манипулира.
Давайте да си пишем некролозите. То при всеобхватната и последователна психоатака отвсякъде какво друго… Дали не усвояват някое евро за градеж на психиатрии? Аз имам друга идея, Бай Ставри ме подкрепя официално и ще лобирам за нея.
Хайде да турят КПП-тата, че никой да не може да мръдне по време на кампанията и в деня на вота, пък да видим още какво ще изтласка творческият им запек.
Страх – да не изпуснат келепира на очакваните милиарди. А у един – страх за собствената му физическа цялост, нали не се съмнявате.
Затова страхът е основен лост на управлението. Не слушаш, не отчисляваш? Обезглавен си. Това е мафията.
Страх – като инструмент за мачкане и подчинение.
Хора, мислете! Не е бунт да носиш маската като подбрадник. Каузата е при урните и машините. Гласувайте, въпреки всичко!
Вилдан Байрямова