На няколко пъти в кампанията журналисти ме питаха за коментар на Слави Трифонов. Отговорът ми беше, че няма как да коментирам политологично някой, който не е обелил и една дума за политика, няма позиция по нито един въпрос и реално не участва в кампанията.
Днес (вчера – б.ред.) Трифонов даде първото си интервю (БНР при Волгин).
Две неща трябва да се отбележат в него – заявката му, че ще разгражда модела ГЕРБ и демонстрирания управленски капацитет.
Първо, Трифонов е един от архитектите на модела „ГЕРБ“ в мутренските му характеристики. И не просто на ГЕРБ, а на целия преходен проблем на промотиране на криминалния начин на живот в патриотично-музикална обвивка.
Героизирането на престъпниците, които го олицетворяваха през 90-те години, същите, които биеха хора по светофарите, крадяха бизнеси, харесваха си момичета и ги завличаха, рекетираха дребните търговци и производители, е и негово дело. Мнозина сме били свиделите на черния джип из София с надпис отзад: „Добрите момчета отиват в рая, а лошите, където си искат.“
Това прогони много от добрите момчета и момичета от България тогава.
Човекът, който беше основният глас на мутра-реалността ли ще я събаря?!
Човекът, който напълни до пръсване свирката с пара за едно интервю с Бойко Борисов превърна същото това интервю в слугинажно самоунижение пред подгледа на десетки хиляди зрители.
И днес от националното радио се самопровъзгласява за опозицонер на „режима“ като громи реалната опозиция като фалшива. Едва ли би могло да има по-нахална поза.
Второ, относно управленския му и политически капацитет.
Интервюто разкри фундаменталния проблем на Трифонов в политиката – това не е неговата сила и компетенция.
Оплете се, започна да се кара, не можа да изрази смислена позиция и затъна по конкретните въпроси за плоския данък, Истанбулската конвеция, отношенията Запада и Русия, пенсионната реформа…
А това е политиката – решения на конкретни проблеми за държавата и обществото.
В чист вид се видя, че да интервюираш и да пристискаш не е като да даваш интервюта, да изразяваш свое мнение и да взимаш непопулярни позиции, колкото и да е тежко и неблагодарно понякога.
Хубаво е и гласоподавателите да започната да го разбират.
Този човек е гост в политиката. В шоубизнеса е сила, но в управлението най-вероятно ще е бедствие.
Триседмичният му престой в парламента го показа – продуциране на хаос, непоследователност, задкулисие, обиди, крясъци и компромати.
А думите, които каза на Волгин, че никога нищо не е обещавал (по повод на мажоритарния вот) са индикативни, че отричането му от всичко може да се изпълнява с лекота.
За да обобщим, няма как Трифонов да е „новото лице“. Няма как и да е моралният съдник и протагонист на каквато и да е положителна промяна. Може да се окаже промяна, но само към по-лошо.
Калоян Методиев
Фейсбук, Епицентър