„Виждам, че тези дни списъкът с имена на магистрати и политици с недекларирани сметки и имоти в чужбина се превръща в една от основните теми за медийна изява. За съжаление, в казаното досега преобладават неистини и откровена политическа спекула, но и това е обяснимо – времето е предизборно. Добре е обаче първо да говорят фактите“, заяви Сотир Цацаров – председателят на КПКОНПИ и бивш главен прокурор.
„На 13 май 2019 г. отправих писмо до председателя на ДАНС, с което изисках цялата налична информация в агенцията, касаеща лица, заемащи висши публични длъжности, и свързаните с тях лица – за притежавани от тях банкови сметки, недвижими имоти, друго имущество на значителна стойност, участие в търговски дружества и инвестиции в чужбина, вкл. офшорни компании, които не са декларирани по съответния законов ред. В това нямаше нищо тайно – пресцентърът на прокуратурата обяви писмото и даже, ако не ме лъже паметта, то бе публикувано и на електронния сайт на “24 часа”.
„На 19 юли постъпи първата справка от председателя на ДАНС – тя съдържаше данни за общо 11 лица, заемащи висши публични длъжности в законодателната и изпълнителната власт. Около месец по-късно постъпи втора справка, в която фигурираха имената на 27 съдии, прокурори и следователи. След това започнаха първите действия по проверка на предоставената информация – от имотните им декларации и чрез възлагане на НАП на данъчни проверки, с цел установяване на вида и размера на недекларираното имущество в чужбина и изпълнението на съответните данъчни задължения. И това бе публично обявено, когато в определени сайтове непосредствено преди избора на настоящия главен прокурор се появи компромат, че той разполага с банкови сметки в Швейцария и Монако“, допълни още Цацаров.
„Напоследък, когато се заговори за списъци, броят на лицата в тях нараства правопропорционално на медийните изяви на много хора, които искат да са постоянен център на общественото внимание. Няма списък със 77, 78 или 80 имена. Има две справки, които съдържат информация за общо 38 лица, заемащи висши публични длъжности. Ако има друг списък, той не е бил изпращан до мен, докато съм бил главен прокурор. И освен това нито списъците, нито проверките по тях са възлагани на МВР“, каза още бившият главен прокурор, цитиран от „24 часа“.
„Следователно вместо загадъчното “знам, ама няма да кажа” е по-добре на моменти да се замълчи. Който твърди, че аз или колегите ми сме прикрили имена с определена цел, просто лъже. Който твърди, че има друг списък, дължи по същия начин като мен публично обяснение какъв е този списък и по силата на какви правомощия има информация за него. И двете справки на ДАНС са с гриф за класифицирана информация. На подобен въпрос служебният министър Рашков отговори, че знае имена, но няма да направи професионалната грешка да ги каже, защото ще извърши престъпление. Приемете, че това е и моят отговор. Ще кажа ясно – автор на справките е ДАНС, а адресат – прокуратурата. Това са институциите, които разполагат с тях по силата на законовите си правомощия. Това е и отговорът на упорито задавания ми въпрос “Къде са справките?”, сподели Сотир Цацаров.
„В писмото от 13 май 2019 г. аз ясно съм посочил защо се изисква тази информация – “с цел извършване на преценка за наличие на предпоставки за упражняване на правомощията на прокуратурата”, т. е. за наказателно преследване. Само че, наказателно преследване се осъществява с доказателства, събрани по реда на НПК. Въпросните справки не съдържат доказателства, те съдържат само оперативни данни, чийто източник дори не е посочен. Спомням си, че още на начален етап на проверката се оказа, че там фигурират имена на хора, които например имат декларирани сметки в чужбина и преводи в тях със съвсем легален източник.
Мисля, че имаше лице, чийто имот е закупен от съпруга му, чужд гражданин, и е деклариран по надлежния ред. Целта на проверката, възлагана от прокуратурата на НАП, на КПКОНПИ и свързана с изискване на документи от БНБ и т. н., е да събере доказателства, че някой притежава имот или сметка, които не са декларирани и това имущество няма законов източник. Една немалка част от информацията, получена по линия на международния обмен в тази насока, е с изричното условие, че не може да се ползва за нуждите на съдебни производства.
Проблемът не е просто да обявим списъка, а да се съберат доказателства, годни за съд, че информацията в него е вярна. Повтарям отново – тези две справки съдържат само оперативна информация. С оперативна информация доказване по НПК не се прави. Именно събирането на доказателства в потвърждение или оборване на оперативната информация е причината, поради която според мен част от проверките продължават още. Всичко друго е пълна спекула и демагогия. А от това до компроматите крачката е само една“, каза той.
„Посещението в САЩ бе от 14 до 17 октомври 2019 г. А информацията от ДАНС бе изискана от мен на 13 май и получена до средата на август. Нищо от тази информация не е било предмет на обсъждане по време на срещите във Вашингтон. Декларирането на имущество и интереси е задължение на всяко лице, заемащо висша публична длъжност, в това число и на Бойко Рашков. И последиците от неизпълнението му не се изчерпват само с глоба. Останалото не се нуждае от коментар. Споделям напълно позицията на президента Радев, че прозрачността в имущественото състояние и доходите на висшите длъжностни лица е неотменим принцип на правовата държава и неговото нарушаване следва да води до санкции. Мисля, че ако президентът изиска такава информация, тя следва да му бъде предоставена в пълен обем. Мисля също, че с такова право обаче администрацията му не разполага.
„Относно скандала с плика, който получава президентският съветник по антикорупция Пламен Узунов от бившия митничар Петко Петков – познавам Пламен Узунов от времето, когато бях председател на окръжния съд в Пловдив, а той – началник на сектор “Криминална полиция”. През 2015 г. той напусна поста директор на областната дирекция след мой сигнал до министър Бъчварова за ПТП, завършило със смърт на пешеходец, което не бе докладвано на прокуратурата, а спрямо извършителя не бяха предприети веднага действия от полицейските органи.
Обективността изисква да се каже ясно, че тогава Узунов нямаше никаква вина за действията на подчинените си, той сам подаде оставка като знак на лична отговорност на директора. После, по време на първото служебно правителство, работехме добре. Най-важният резултат, който бе постигнат тогава от прокуратурата, МВР и ДАНС, бе блокирането на външното финансиране на една нововъзникнала партия и на опитите за чуждо въздействие в тогавашните парламентарни избори. За т. нар. скандал с плика по служебни причини нямам право на публичен коментар, макар за себе си да имам ясна позиция и обяснение за изнесеното в медиите“, завърши Сотир Цацаров.
Лупа бг