Днес /вчера – б.р./ видяхме поредните низини, направо падини на човешкото унижение при посещението на борисов в Пазарджик.
Някакъв клет човечец, застанал като пионерче с вдигната ръка рапортува на това, което десетилетие висеше като воденичен камък на българската държавност.
На онова, загубило връзка с реалността, на онова, което колеше и бесеше, с мутрите си обединени, на онова, което превърна България в партийна структура на герб – където активистите на тази проказа, заедно с близнаците си от дпс си разпределяха порциите на народните пари, като вечно гладно пирани.
Та този клет рапортуващ човечец е пазач в община Пазарджик. Този клетник мизерства за няколко столевки на месец и същият е решил да благодари „величието“ от джипката за клетия си мизерен живот с лазене по корем, под одобрителния поглед на кметското недоразумение, което се хвърли в прегръдките на „величието“ като малко кенгуру в торбата на майка си.
Няма по-голямо унижение за един народ на наблюдава такива ежедневни перверзии. Позивите за повръщане вече преминаха в ступор.
Единствено остава надеждата, че българският народ ще изрита този позор на 11-ти.
Татяна Кристи
