Евродепутатът Александър Йорданов явно е слънчасал, въпреки че подиграва за същото президента и „подакващите му политици“ .
Поводът този път е речта на Радев на връх Шипка.
Ето с какъв пореден пасквил излезе във „Фейсбук”, публикуван от обслужващия свалената власт на Борисов сайт ПИК:
Поместваме част от забележителната му „творба“, не защото споделяме написаното /опазил ни Бог/, а заради фундаменталните глупости, които стават достояние на горките читатели на Недялковия сайт.
НЕУДОБНИ ДУМИ: ЕХ, АВГУСТ! ГОРЕЩ СИ ТИ, АВГУСТ!
………..
Затова и друг път съм препоръчвал през август политиците да си почиват, да „ваканцуват”и плажуват. Защото яко грее туй пусто слънце над тая наша земя. И „протестърите” слънчасаха, видно от зигзагообразните им политически движения в последно време. И не съм аз този, който трябва да казва как ще завърши цялата тая дивотия, която те и президентът ни сервираха през миналата и тази година. Как ще се измъкнем от трапа, в който вкараха държавата ни. Със сигурност няма да е лесно.
Но на първо време е важно да паднат температурите и по-бързо да дойде есента. Защото и вчера се чу и видя колко лошо влият високите температури на българския президент. Затова и мнозина продължават да се питат какво точно е искал да каже на връх Шипка с думите, че „ всяка крачка към Шипка укрепва връзката на историята ни с българския народ”.
Това е августовска „мисъл”. Прегряна от жаркото слънце, та чак загоряла. Такава мисъл може да се роди по две причини.
Първата е, ако искаш да кажеш, че Русия е свързала на Шипка своята история с тази на нашия народ. Но тогава излиза, че родината за Радев е Русия! За да потвърдят това тълкуване някои дори са изтипосали във Фейсбук „фотоетюд“ на президента с официалната руска представителка у нас – посланик Митрофанова и с неофициалната такава – небеизизвестната русофилка проф. Шаренкова.
Второто тълкуване на августовската радева мисъл ни отвежда към лош прочит на Вазовата ода „Опълченците на Шипка”, където наистина става дума за историята. Но забележете – за „нашата история”. История и народ в тази творба на народния ни поет са в неразделно единство. Президентът Радев ги разделя и говори за нашата история като за чужда, с която тепърва,според него, трябвало да се свърже българския народ. Странно, но и не съвсем, с оглед на температурата през август.
И, за да не бъде грешно разбран за чия история говори, Радев благодари на руските воини. Само че в творбата на Вазов, а той е съвременник на Шипченската епопея, за руски воини не става дума. По-скоро научаваме, че през август 1877г. руският император Александър II е поверил на силата на опълченците „прохода, войната и себе дори!“
Иван Вазов знае и кои други воини са били редом до нашите опълченци на Шипка: „… орловци кат лъвове тичат по страшний редут”. Това всъщност са украинци. Защото 36-ти Орловски пехотен полк се състои почти изцяло от украинци от Полтавска и Харковска губернии.
Така са били рекрутирани още 35-ти Брянски, 33-ти Елецки, 34-ти Севски полкове. Шипченският проход е защитаван от 36-ти Орловски пехотен полк, от пет български опълченски дружини и няколко други малки части – общо 6 000 бойци с 27 топа, под общото командване на генерал Николай Столетов. В най-тежкия момент на боевете „изведнъж Радецки пристигна с гръм”. Става дума за генерал Федир Радецки – украинец по произход, който изпраща като подкрепление 35-ти Брянски пехотен полк, съставен главно от украинци начело с полковник С. И. Липински.
За „награда” след Октомврийската революция от 1917 г. болшевиките разрушават паметника на генерал Радецки в Одеса и на негово място издигат паметник на Ленин!? Болшевики, какво да ги правиш! Вари ги, печи ги, това са те.
На 11/26 август останалите без патрони български опълченци, заедно с украинците от Първа стрелкова рота на 35-ти Брянски полк и 3-та стрелкова рота на 36-ти Орловски полк, грабват камъни, дървета и мъртви тела, за да отблъснат османското нападение.
Сред известните украинци сражавали се на Шипка е Йосиф Шевченко, племенник на големия народен поет и будител на Украйна Тарас Шевченко. Той е ранен, но оцелява и по-късно става окръжен управител на Горна Джумая (Благоевград). На Шипка е ранен смъртоносно и Юрий (Георгий) Рудченко – по-малък брат на известния украински писател Панас Мирни, както и на Иван Рудченко (псевд. Иван Билик), известен събирач на украински фолклор. За това, че украинци и украински българи са участвали във войната свидетелстват и паметниците, които са им издигнати в Киев, Харков, Одеса, Болград (паметник на българските опълченци), Рени и други украински градове. А доц. Стефан Дечев в статията си „За премълчаната „украинска” Руско-турска война и след нея” публикувана на 24 февруари 2018 г. в сайта Faktor.bg, обръща внимание на очевидното, а именно, че „поради своето местоположение, самата територия на Украйна е една от основните бази за формирането на руската действаща армия преди заминаването ѝ за Балканите през 1877 г.”
Вярно е, че на Шипка редом до нашите опълченци и до украинските воини, се сражават и руснаци. Но са много малко. Навремето комунистите лъжеха, че за българското „освобождение” са загинали 200 000 руски воини. Нагла и греховна лъжа. Жертвите, които дава Руската империя в поредната си балканска военна кампания през 1877-1878 г. с цел окупация на територии почти до Проливите, са малко над 17 000 души. Ако се видят нагръдните знаци на 35-ти Брянски полк и 36-ти Орловски полк, веднага прави впечатление златният тризъбец, който днес откриваме в държавния герб на Украйна.
Много е важно също така да се знае, че украинците, които рамо до рамо с българските опълченци отбраняват през август 1877 г. прохода Шипка не са били свободни хора, защото родната им земя е била окупирана от Руската империя. Така, както несвободни са били и руските воини, крепостни селяни. Така както поробени от Руската империя са били финландци, поляци и литовци, които също са били рекрутирани в руската императорска армия. Важно е да знаем също така, че империите никога не освобождават. Те винаги само „поробват“. Затова и са станали империи.
Въпрос на чест и култура бе президентът ни да спомене истината, че главно украинци са се сражавали редом с българските опълченци на връх Шипка през август 1877 г.
Целият пасквил четете тук: