Ако трябва с едно изречение да се резюмира петъчното интервю на Слави Трифонов пред БНТ, то е: шоуменът за пореден път показа, че може да е правил скечове, да е пял, да е забавлявал и осмивал управляващите в последните 30 години, но е на светлинни години от усещането да бъде управленец. Той просто не разбира какви са отговорностите пред държавата на човек, чиято партия е станала първа политическа сила.
РАЗМИНАВАНЕ С ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОЧАКВАНИЯ
Интервюто показа как се разминават обществените очаквания с реалността и затова гневът е толкова силен. Слави е ограничен в един измислен, илюзорен свят около него и това не му дава възможност да прозре за какво става дума в този кризисен за страната момент. Той никога няма да надскочи себе си и това е огромният проблем.
Политиците и обществото очакват да видят зрял политик, а се сблъскват с емоционално неуравновесен човек, за когото политиката е като любовта, където някой задължително трябва да отговори на твоите чувства, и ако не отговори – затръшва вратата, без да мисли за последиците. С тази психическа неустойчивост Трифонов изобщо не може да осмисли, че управлението на държавата не е емоция, а разум, подготовка, съобразяване с мнението на останалите, взимане на адекватни решения в диалог и чрез постигане на обществен консенсус.
НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ИЗБЯГА ОТ КАМЕРАТА
Трифонов показа, че не знае какво е обществен интерес, компромис и друга гледна точка. Той не може да влезе в обувката на другия. Неговите действия са проектирани на елементарната плоскост – симпатия или антипатия към даден човек и се водят на битово емоционално и нерационално ниво. Социалната му интелигентност е с нулеви стойности. И това интервюто ни го демонстрира като на длан.
От камерата никой не може са се избяга. И погледът безпомощно отправен нагоре, когато въпросът е неудобен, и егоцентризмът, около който се върти неговият свят, с претенции за изключителност и истина от последна инстанция. И чувството, че нямаш коректив, защото си се приел като висш изразител на правилно и неправилно.
АКО НАПРАВЯ ТОВА, ЩЕ НАПРАВЯ ТОВА
Абсолютна трегедия за България е, че историческата съдба изтласка на политическата сцена този човек с неговото примитивно, дълбоко погрешно разбиране за управлението на политическите процеси и ръководенето на една държава. Оставяме настрана простовата реч, клишетата, празнодумието и словоблудството на моменти от типа на: „Ако направя това, ще направя това, а ако е необходимо ще направя всичко небходимо“. Прекалената употреба на думата „суверен”, в неговите отговори е повторена повече от 50 пъти, я изпразва от съдържание. Той се крие зад нея, защото няма идеи, няма концепция, няма базова основа за обществено съзнание. Брътвежи за морална висота и мъдрост не могат да скрият истината – лидерът на ИТН няма базисни познания за правенето на политика като занимание в името на общи интереси.
НИНОВА ДА ПОИСКА СЪЩОТО ИНТЕРВЮ
Интервюто не роди политическата новина на деня, за да бъде така шумно рекламирано, БНТ да прекъсне отпуската на Бойко Василев, да прекрои програмната си схема и да отиде на крака в офиса на един политически лидер, че и да го излъчи в праймтайма. Това не е правено дори за президент! Утре същото, и с пълно основание, може да поиска Нинова, например. Тя поне сега е манданосител, а Трифонов – един обикновен дезертьор от власт. Интервюто повтори това, което през целия ден сценаристите въртяха като грамофонна плоча – няма да подкрепят мандат на БСП. Би било лудост Трифонов да каже обратното.
ОСВЕТИ ДНЕШНОТО ЗАДКУЛИСИЕ
Интервюто обаче създаде поредната политическа интрига, която няма нищо общо с проблемите на обикновения човек, но пък дълбае в отношенията между политическите играчи – пикантерията кой се е просвал на килимчето пред Месията и защо.
„Осветените” Христо Иванов и Мая Манолова тепърва ще обясняват как така клеймят задкулисието, а пък тайно са ходили да се договарят с Тартора на задкулисието. Той заяви в прав текст, че „Христо Иванов му казал, че не го интересуват министерства и постове“, а преди две седмици гневно го нарече „предлагач“. Кога лъже, сега или преди?
Ще се обясняват и „хванатите на местопрестъплението” Кирил Петков и Асен Василев, които по думите на Трифонов се натискали за негови министри, а пък по обясненията на Петков – той ги калесвал за такива. Разправията вече тръгна по медиите, а на зрителя му остава само да възкликне: Отврат!
Не стана ясно дали Радев е бил в час със заигравката на „най-рейтинговите” му министри или това е ставало зад гърба му.
Но пък стана ясно, че далеч преди да стане президент на левицата, Радев е бил харесан от американците в лицето на посланик Пардю, приятел на Слави. Което пък, изтъкнато точно в този момент, си е удар под кръста. И същият Слави сега да те подкрепя за втори мандат, понеже си го качил преди години на изтребител, е направо смехория. Но това са му критериите и разбиранията – като в детската градина.
ЧАК СЕГА МУ СВЕТНА, ЧЕ БСП Е ЛЯВА ПАРТИЯ
Интервюто показа колко дълбоко си противиречи Трифонов и как изобщо не може да му се вярва за нищо. Решението си да не подкрепи правителство с мандата на БСП мотивира с прозрението, че БСП е лява партия, която била далеч от неговите политически разбирания. Само преди няколко дни обаче след преговори за първия мандат ИТН и БСП бяха пред подписване на споразумение, защото бяха сближили позициите си на 90%, Нинова беше разумният лидер, а двете партии бяха намерили пресечна точка в „общи неща – така, че да се разкара това отвратително управление на ГЕРБ”, по думите на Тошко Йорданов. Сега това е в коша. Защо? Защото Нинова потъпкала на любовта му и отказала да подкрепи любимеца му Петър Илиев, който с агресията си взриви общественото мнение. Политически оценки на ниво нм пъпчив десетокласник!
Трифонов показа и опасни за държавата разбирания по отношение на ограниченията за двойното гражданство на министри и депутати. Според него това трябва да отпадне от Конституцията, заради многото българи в чужбина. А как ще реагира министър, ако имаме конфликт с определена страна и той е нейн гражданин? Това за плитката мисъл на Слави няма значение. Да не говорим, че гласове за промяна Конституцията са мираж, след като пет месеца не могат да се съберат за едно правителство.
БОЙКО ВАСИЛЕВ ГО ПОЩАДИ
Бойко Василев беше изключително щадящ събеседника си.
Толкова противоречия имаше в думите на Трифонов и нито един път не го затапи. Дали от съжаление, че пред него стои един „болен човек“, както каза Борисов, или просто не посмя да бръкне надълбоко и наистина да направи разтърсващо интервю, каквато бе заявката, той си знае. Но странно, че не го попита защо Христо Иванов и Мая Манолова са отказали да подкрепят кабинета му. Не му зададе въпроса защо толкова държи на плагиата Петър Илиев, как е избрал дребния търговец Пламен Николов за премиер, не разчепка състава на второто правителство, пълно с анонимници, измамници и екстремисти.
И най-важното – когато Слави говори за чест и честност, защо отказва да поеме отговорност за това, че два пъти провали мандата си, два пъти провали Народното събрание и два пъти изправя страната пред избори.
Не знам какво се крие зад вманяченото му обещание, че иска да си свърши работата, но това, което той сътвори на държавата, на обществото и на България НИКОЙ за последните 30 години не го е правил?
Слави се появи, не за да спечели; той се уплаши от това, което създаде, и сега играе, за да загуби. Такова малоумие не сме виждали.
И какво означава заканата му: „На всяка цена в следващото Народно събрание ще има кабинет?” А защо не сега „на всяка цена”? Защо трябва да се хвърля страната в безумството на нови избори насред ковид-пандемия и социална криза?
ЛЕБЕДОВАТА ПЕСЕН
Ако търсим все пак някакъв знак, то може да приемем, че това интервю ще се окаже лебедовата песен на Трифонов като политически деец. Обратното броене за ИНТ започва и този процес ще продължи. Партията няма да изчезне, защото е плод на дълго насаждан манталитет от екрана и той ще си иска своите представители.
Но Трифонов не е нито Зеленски, нито Бепе Грило.
И добре, че разрушителната му стихия бушува само няколко месеца. Слава Богу, че обществото бързо се освести. И санкцията ще дойде.
Но е трябвало да минем и през това изпитание.
Валерия Велева, Епицентър