Преди години, като пътувах за пръв път из Западна Европа и САЩ, имах чувството, че съм излязъл от Долната земя на Горната.
По-късно така озаглавих едни свои пътеписи от Париж, Ню Йорк и Сан Франциско – „Записки от Горната земя”. Откъде това чувство, не може ясно да се определи. Дали в ценовите разлики, дали в отношенията между хората, това постоянно „Бонжур”, „Сил ву пле”, „Плийз” и т. н., които ти създават усещането, че да миеш коридори в Париж е по-малко унизително от това да си журналист в България.
Много българи избраха Горната земя.
Но има различни емигранти. Повечето тръгнаха да си търсят хляба, след като в началото на 90-те за няколко години у нас закриха селското стопанство и повечето производства, вместо да ги развиват. От тази национална глупост хората останаха просто без работа, инженери станаха миячи в Лондон и Милано, български селяни станаха испански селяни, нашите .*игани превзеха Европа и т. н. кой както се нареди.
Има и друг вид емигранти – някои избраха Запада за по-високо, поне прилично заплащане, защото у нас не могат да си решат елементарни житейски проблеми с тукашните доходи.
Има и българи, избрали да правят кариера на Запад. Да се развиват професионално, както у нас не могат. Има такива професии, специалности, каквито у нас вече нямат голямо бъдеще.
И най-накрая има българи, избрали да емигрират, за да живеят в „уредена държава”, както обичат да казват у нас. „Където законите се спазват”, както казва Зуека. Където болниците са на ниво, стандартът е по-висок и т. н.
Зуека е избрал уредената държава. Горната земя. Не е имал финансови проблеми тук, събрал е достатъчно пари, за да започне нов живот в Испания.
Вече щял да рисува и продава картини. Дано му върви бизнесът с изкуство, защото, ако секне, ще трябва да стане куриер някъде, като оня афганистански министър в Германия. Или, не дай Боже, ще трябва да се върне да припечели някой лев от телевизия в Долната земя.
Като помислиш, пътят ни към Горната земя минава през спазването на законите. Само че колко много неща означава това – да спреш да паркираш на тротоара, да носиш маска в затворени помещения, да искаш Борисов в съда, вместо да го избираш за четвърти-пети път. Да искаш оставката на Гешев, който е сложен там от него да покрива с чадър 10-годишни беззакония, да знаеш, че канадското гражданство на Петков е нарушение на закона, а не дребно прегрешение, пред което да си затворим очите, защото е готин.
Да осъзнаеш, че сме неуредена държава не защото едни лоши в парламента и правителството не могат „да ни оправят“, а защото ние сме такива и ние си избираме как да ни управляват. Партиите и лидерите им са проекция на нашенеца. Бедността и корупцията е проекция на нашия манталитет. Високата смъртност от ковид – също. И т. н.
Болезнен е пътят към Горната земя.
Иван Бакалов, фейсбук