Само за три месеца са изпразнени почти 95 000 депозитни сметки в банките
Депозитите на дребните спестители в банките се топят, но сметките и на най-богатите клиенти намаляват. Това показват данните на БНБ, според които през второто тримесечие на 2021 г. са закрити почти 95 000 депозитни сметки (1% спад) на домакинства, а за една година броят им е намалял с над 115 хиляди (1.2%), пише в.Сега.
Най-голям брой закрити депозити през второто тримесечие са тези със спестявания до 1000 лв., следвани от групата между 1000 и 2500 лв. Тази тенденция се забелязва от повече от година и лесно може да се обясни с изтънелия джоб на много граждани, засегнати от коронакризата заради принудително спиране на работа и намалели доходи. В изпразнените сметки до 2500 лв. е имало близо 73 млн. лв.
За първи път обаче през това тримесечие банковата статистика отчита намаляване и на по-едрите депозити – в групите между 2500 и 5000 лв., както и между 5000 и 10 000 лв. Това показва, че има нова тенденция и тя е заради факта, че става все по-неизгодно човек да държи парите си в банка, не само заради микроскопичните вече лихви, но и по други причини.
От няколко месеца по-големите банки у нас престанаха да откриват срочни депозити и след изтичане на заварените договори преоформят парите на спестителите в разплащателни сметки. По тези сметки обаче, освен че не се начисляват никакви лихви, се събират всеки месец около 4 лв. за обслужване, освен това се дължат такси при всяко внасяне или теглене на средства. Възможно е много вложители да са прибегнали до обединяване на сметки, за да избегнат по-големите разходи. За периода април-юни са закрити над 20 хил. депозити в групата между 2500 до 10 000 лв., по които е имало 67 млн. лв.
Впечатление прави и лекият спад (0.9%) на депозитите на най-големите клиенти на банките сред домакинствата – тези със сметки над 500 хил. лв. Броят им е сравнително малък – към края на юни 2045 са вложителите със сметки между 500 хил. и 1 милион лева, а 1150 са със сметки над 1 милион лева. Те държат общо 4.458 млрд. лв., които в сравнение с предното тримесечие са намалели със 124 млн. лв. Най-вероятна причина за закриване на големи депозити е пренасочването на спестяванията по тях към други по-доходоносни инвестиции. Очаква се тази тенденция ще продължи, защото много банки въведоха и специална такса за съхранение от 0.7% на големи суми – най-често над 400 000 лв.
В същото време продължава да се наблюдава двуцифрен растеж (между 10 и 15%) за последните 12 месеца на спестяванията в групата от 20 000 до 200 000 лв., където са концентирани 55% от депозитите на домакинствата.
Най-впечатляващо нарастват парите по сметките между 200 хил. и 500 хил. лв. – с почти 30% за последните 12 месеца, при което в края на юни парите на домакинствата в тази група са достигнали 4.148 млрд. лв., а броят на тези депозити е нараснал до 15 000.
Така, независимо че парите на най-малките и най-големите спестители намаляват, като цяло домакинствата продължават да влагат свободните си средства в банките въпреки нулевите лихви. На пръстите на едната ръка се броят банките, които все още начисляват, макар и минимални, лихви по спестяванията на гражданите (за юни средната лихва по депозитите е 0.08%). В края на юни спестяванията в депозити достигат 63.8 млрд. лв., което е с 1.5% повече от първото тримесечие и 12% повече от преди година. В сметките освен средствата на домакинствата влизат и средствата на едноличните търговци.
Ако и през следващите месеци тенденцията остане, това ще бъде признак, че кризата започва да изчерпва спестяванията на домакинствата. „Условията, които налага кризата, принуждават хората, които са загубили или са намалили своите доходи, да прибягнат към спестявания. В случай на нужда със сигурност ще прибегнем към тях. Все пак това са спестявания и за такива цели„, коментира финансовият анализатор Иван Стойков.
Освен това част от средствата се насочват към инвестиции в недвижими имоти. „Това са хора с по-дълги спестявания, с по-високи доходи и с по-големи като цяло възможности и отливът, който се реализира на такъв размер депозити, една много голяма част от него отива на имотния пазар„, обясни експертът.