Разбира се, че съм гневен на новината, че са пуснали под домашен арест убиеца на Милен.
Експертите почивали, а без тях, съдът не можел да прецени дали е умишлено или непредумишлено убийство.
Не съм съд, но ако убиецът се е надрусал яко, знаейки за ефекта на безпаметност на наркотиците върху себе си – тоест че губи реакциите си, как да мине за непредумишлено. Знаем всички какво е непредумишлено – не дай боже на всеки може да се случи, но това няма нищо общо със случайността, а е предварително калкулирано.
И не, домашният арест не e логичен за подобно деяние, което се наказва със много години затвор.
Арестът му се признава, тогава поради каква причина го пращат у дома. Не че на Милен му пука, но за близките му, за детето му, за приятелите му, за зрителите му подобна постъпка на съда е дълбоко аморална /в тази работа и домашния и другия арест са законни – значи остава морала/.
Убитият убит. Тарикатите печелят. Не знам, и съдиите имат деца, така ли биха реагирали ако тяхното е на мястото на Милен?
Факт е че ни трябва съдебна реформа, но преди това ни трябва реформа в човеците. Не може с толкова грях да живеем.
Грозно е, зловещо е.
Илиян Василев