По стар обичай у нас всичко се обяснява с „Европа каза“ и „В Европа е така“, хубаво е да си припомним как и защо ЕС прие регламента за зелените сертификати, както и каква точно е тяхната функция. Това написа във фейсбук журналистът Ани Алашка, която е и пиар на Българска стопанска камара.
„Всички помним как от началото на т.нар. пандемия, в изблик на паника, отделните държави-членки започнаха да търсят всевъзможни начини за ограничаване на разпространението на вируса. Имаше зелени и червени зони/държави, специален режим за влизане във всяка отделна държава за граждани на други отделни държави и т.н.
Целият този хаос, който освен чисто социални имаше и сериозни икономически последствия (бяха силно затруднени и дори на моменти прекъснати веригите от доставки), принуди европолитиците да мислят за вариант, който да облекчи свободното придвижване в рамките на ЕС“, добавя тя.
Така, след дълги преговори се стигна до приемането на Регламент (EС) 2021/953 от 14 юни 2021 г. на Европейския парламент и на Съвета, чиято цел е улесняване на свободното движение по време на пандемията от Ковид-19. Ани Алашка уточнява, че в регламента никъде не се поставя изискване зелените сертификати да се ползват за допуск до обществени и работни места. Тя цитира и някои от разпоредбите в Регламента на ЕС.
* Необходимо е тези ограничения да се прилагат в съответствие с общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципите за пропорционалност и недискриминация.“
* Не следва да се счита, че с него (б.р. – регламента) се улеснява или насърчава приемането на ограничения върху свободното движение или ограничения на други основни права в отговор на пандемията от COVID-19″
* Необходимо е да се предотврати пряката или непряката дискриминация срещу лица, които не са ваксинирани, например поради медицински причини, поради това, че не са част от целевата група, за която понастоящем се прилага или се разрешава ваксината срещу COVID-19, например деца, или защото все още не са имали възможност да бъдат ваксинирани, или са предпочели да не се ваксинират.
* Поради това притежаването на сертификат за ваксинация или притежаването на сертификат за ваксинация, в който се посочва ваксина срещу COVID-19, не следва да бъде предварително условие за упражняване на правото на свободно движение или за използването на трансгранични услуги за превоз на пътници, като авиокомпании, влакове, автобуси, фериботи или всякакви други видове транспорт.
*Освен това настоящият регламент не може да се тълкува като установяващ право на ваксинация или задължение за ваксинация.
* „Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), включително правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни, правото на равенство пред закона и недискриминацията, свободата на движение и правото на ефективни правни средства за защита. Когато прилагат настоящия регламент, държавите членки трябва да се съобразяват с Хартата.“
Според Ани Алашка, която с адвокати и още 50 физически и юридически лица участва в изработването на жалба срещу заповедта на Министерство на здравеопазването за задължителните „зелени сертификати“, това, че част от държавите-членки започнаха да разширяват обхвата на Регламента, не означава, че това е задължение на останалите държави-членки.
Целият регламент на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2021 година относно рамка за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за ваксинация срещу, направено изследване за и преболедуване на COVID-19 (Цифров COVID сертификат на ЕС) с цел улесняване на свободното движение по време на пандемията от COVID-19 може да прочетете ТУК.