Споделяме една много тъжна, но напълно истинска история, която може да достигне всеки един човек. Тя ни кара да се замислим кои трябва да са истинските ни приоритети и дали цял живот не преследваме фалшивото, пишат от сайта zdravno.eu.
И да искам да повторя грешката си, вече нямам това време. Но разбрах едно – човек трябва първо да обмисля действията си и чак след това да върши безумия, такива, каквито аз допуснах.
Мъжът ми беше летец и взимаше хубави пари. След пенсионирането си продължи да работи в селскостопанската авиация.
Решихме да вдигнем триетажна къща, да има по един етаж с по четири стаи – за нас и за двамата ни сина. Хем да сме заедно с децата си, хем да сме отделно и всеки да си знае дома. Пък и ние да не им се пречкаме и да не им се месим.
След година и половина къртовски труд къщата беше готова – истинска красота за очите. И точно когато трябваше да се радваме на новото си жилище, мъжът ми се разболя и почина. Видях се в чудо, защото още не бяхме прехвърлили етажите на момчетата. И двамата ми синове бяха семейни, но големият нямаше деца, а малкият се радваше на три. Наложи ми се сама да се оправям с цялата документация, за да узаконя на всеки каквото му се полагаше.
Когато приключих с това, малко се поуспокоих, но тогава възникна непредвидена от мен ситуация.
Моят етаж се оказа трън в очите на снахите. Те настръхнаха една срещу друга и срещу мен. Всяка искаше да докопа моето жилище с цената на всичко. Обещаваха ми да ме гледат, да ме глезят, само и само да им припиша етажа си.
И тук направих най-голямата грешка в живота си. Приписах го на малкия, защото имаше деца, а като компенсация на големия прехвърлих лозето и земите на село…
plovdiv24.bg