Пандемията е към своя край, но това не значи, че трябва да се отпускаме, смятат учените.
„Отправяме се към края на пандемията“, заяви в интервю за най-авторитетното предаване Порта-а-порта на държавната италианска телевизия РАИ1 вирусологът професор Илария Капуа, цитира 19 минути.
Още през март 2020 г., в самото начало на световната коронавирусна окупация тя прогнозира, че ще трябват около две години и заразата да премине през поне 300 000 000 – 350 000 000 души, нещо като 5% от населението на планетата, за да се справим с нея.
В момента прескачаме границата от 250 милиона случая, като скоростта, с която се движат е около 500 000 на ден, т.е. до Деня Х остават 3 или малко повече месеца. „След това вирусът ще стане ендемичен, но вече няма да бъде страшен, защото не сме изправени с голи ръце срещу него – след ваксините идват хапчета, спрейове и др. ефективни начини за предпазване“, продължи професор Капуа, като има предвид оставането му за вечни времена с нас.
„И аз, и съпругът ми си поставихме 3-та доза и искам ясно да кажа на всички хора, които вярват в конспиративни теории: аз съм вирусолог, няма съмнение, че много ваксинационни кампании се правят с повече дози. Искам също да уверя хората, които не разбират от вируси и инфекции, с което аз се занимавам цял живот: съвсем скоро ще има достъпна за всички бивалентна ваксина – едновременно за коронавирус и за грип, и в нея няма нищо страшно, напротив, лично аз я препоръчвам“.
Капуа е известна с това, че още преди години прогнозира идването на пандемия в огромен мащаб и предупреждаваше, че трябва да се вземат сериозни мерки, защото здравните системи не са подготвени да я посрещнат, както и стана.
Заради смелостта си, тя не само беше получила заплахи за живота си, което наложи да се пренесе от своята родна Италия в САЩ, но и се опитаха да й спретнат прокурорски номер и да я уязвят като авторитет медийно. „Много е важно да научим от коронавирусната пандемия две неща:
1. Трябва да имаме активно отношение към своето здраве, т.е. да не очакваме някой да върви след нас и да ни посочва какво да сторим, а ние да се оплакваме колко сме недоволни от него, защото всеки просто трябва да се грижи да се грижи за тези неща.
2. Нито за миг не бива да подценяваме развитието, състоянието и персонала на здравните системи във всички страни, ако не искаме да се сблъскаме с още по-сериозни предизвикателства и нови по-страшни пандемии.“