Синът на икономиста Владимир Каролев – Александър, разкри в предаването „Преди обед“ по БТВ как се чувства след кончината на баща си. Припомняме, че той изпадна в кома след спускане със сплитборд в Банско на 9 май, след което бе настанен в болница, където почина на 21 октомври.
Александър живее във Великобритания от години заедно със съпругата си – актрисата Валентина, която е дъщеря на починалата телевизионна продуцентка Весела Тотева. Двамата имат дъщеричка, а сега чакат момченце.
„Много е лесно след такова събитие да започнеш да си казваш „защо на мене“, „защо сега“, „защо на нас“. Първо, отговор няма да намериш. И второ – не сме единствени. Всеки опитва да се справя по собствения начин. Нашият начин е да бъдем заземени и да прекарваме колкото можем повече време заедно.
Не само ние двамата с Весела, а и аз с майка ми и сестра ми. Заради всичко, което се случи с баща ми, аз успях да прекарам много време с майка ми и сестра ми. Разбира се, позитивите и негативите не се сравняват, но позитиви има във всичко. Бог такива хора избира да си вземе“, каза той.
„За последно се видяхме през зимата. Той падна на 9 май, а се чухме с него предишния ден. Знаех, че са на Банско, знаех, че ще карат, чудех се дори как пък карат през май месец. Аз не сънувам, но почнах да сънувам, почнах да сънувам него.
Като се взимат решения – било то за семейството или за работа, преди бих му звъннал, тъй като искам да знам какво мисли той. Но сега вече като се почудя какво би направил той, веднага ми идва. В дъщеря ни има нещо от майката на Валентина, а в сина ни ще има нещо от баща ми“, добави Александър.
Водещата Десислава Стоянова с почуда каза, че е разбрала, че самият той сега ще ходи да кара сноуборд и го попита не го ли е страх. „Да, ще ходя да карам сноуборд. Не, и не би трябвало да ни е страх“, категоричен бе Каролев, а половинката му Весела добави: „И татко му щеше да каже – абе, луд ли си, отивай да караш, виж каква пудра е“.
Александър продължи: „Баща ми беше такъв човек, който от старост нямаше да си отиде. Дали в планината… Той има една история – ходи да се гмурка, свърши му кислорода и излезе три минути, след като му свърши кислорода. Излезе след това и супер се изкефи как му свършил кислорода и той е успял.
Така, че – да, той си отиде на 60 години, но той щеше да си отиде от нещо такова. Той живееше на ръба, поемаше ги тези рискове. Но по негово усмотрение той не поемаше прекалено големи рискове. Сега вече можем да кажем, че всъщност последният риск, който е поел, е доста голям“.