Безспорният бонапартизъм на Путин в личностен план се представя от западните пропагандатори като сталинизъм. В действителност в своята външна политика руският президент е предсказуем и абсолютно рационален. Същите тези, които обвиняват Путин в сталинизъм, са във възторг от Ердоган, когато той иска да изпрати войски в Украйна.
Жалка гледка. В Западна Европа тотално измряха наследниците на генерал Шарл Дьо Гол, Бисмарк, Дизраели… Днес Путин е последният наследник на големите европейски държавници, които направиха преди години европоцентричен света.
Въпреки своя голям икономически потeнциал Европа бавно се превръща в световна периферия. Тепърва предстои да се понесат последиците от нахлуването в Западна Европа на огромни човешки маси от Азия и Африка. Все още Старият континент не се е запознал достатъчно подробно с възможностите на гостуващия джихадистки интернационал на европейска територия. Но това предстои да стане в близко бъдеще.
Явно САЩ ще отхвърлят в писмен вид исканията на Русия за даване на гаранции за нейната сигурност. Никой не е очаквал НАТО да излезе с позиция различна от тази на Вашингтон. Североатлантическият съюз е голямото кухо „copy paste“ на САЩ. Нищо повече. ОССЕ е само досадна говорилня.
Путин е абсолютно прогнозируем и Русия ще представи своя план „Б“ на САЩ. Засега не е ясно къде, как и с какви нагледни помагала. Еманюел Макрон ще се задоволи с 2-3 речи, в които ще апелира да се разбере руската гледна точка. Олаф Шолц не знае руски език и няма как подобно на Меркел аварийно да отиде в Москва по собствена инициатива и да заговори с Путин на руски.
Борис Джонсън, който определено не е любимец (беше на Тръмп) на Джо Байдън, се опита да се самопокани миналата година в Кремъл, но не се получи, въпреки неговата двукратна телефонна инициатива. Руснаците му поставиха условия, които той все още не готов да приеме. Предвид проблемите с Шотландия, Уелс, ирландската драма и кончината на Джеймс Бонд в последната серия, то допускам, че може да размисли.
САЩ след 2-3 години напускат Европа, а НАТО тотално се изпразва от съдържание като инструмент на американците. Столтенберг се престарава в този момент, защото са му обещали поста директор на норвежката централна банка и му предстои трудоустройство.
У нас ситуацията е забавна и фолклорна. След време ще плачем масово. Някои вече плачат. Правителственият наратив е на ниво селски хоремаг, а новите управляващи изповядват страстно религиозната практика „карго култ“ и се хвалят със своите вносни шарени стъклени мъниста и харвардски груби имитации на своите чужди благодетели и ракетоносители.