Шефката на Клиниката по функционална диагностика на нервната система на ВМА – проф. Екатерина Титянова, и съпругът ѝ Чавдар Русев, който е изпълнителен секретар в Асоциацията за развитие на планинските общини, починаха от COVID в дома си в столичния квартал “Лозенец” на 2 януари. Двамата са родени на една дата – 8 октомври, и умират в един ден с разлика от няколко часа.
„Разболяха се по празниците. Не се ваксинираха, тъй като тя имаше медицински проблеми, които изключваха имунизация. Проф. Титянова се пазеше много от вируса и вярваше, че няма да се разболее. Тя бе ограничила контактите си и прекарваше повечето си време вкъщи или в кабинета“, разказва тяхна позната пред БЛИЦ.
Двамата реагират светкавично, след като разбират, че са се разболели и веднага започват лечение под лекарски контрол. Чувствали са се добре и нищо не е предполагало, че ще се стигне до трагичната развръзка, допълва тя.
„Весели празници!“, пише Чавдар Русев под снимката със съпругата си, публикувана на стената му във фейсбук на 30 декември вечерта. След поздравлението си получават много пожелания за здраве.
Чавдар намерил съпругата си мъртва в ранните часове на 2 януари. Свързал се е с роднини, като едва е можел да говори, вече сериозно засегнат от коварния вирус. Няколко часа по-късно издъхва и той, а техни роднини ги намират на другата сутрин, разказва нашият източник.
Все още не се знае кога ще са погребенията и дали телата им ще бъдат положени заедно. Неясно остава и състоянието на родителите на професорката, които са изолирани. Те живеят в същата кооперация.
Проф. Титянова представи през октомври нов учебник по неврология. Тя е родена през 1958 г. в Гоце Делчев. Дъщеря на дългогодишния главен лекар на болницата там д-р Благой Титянов. Завършила е медицина в София, ръководител на отделение във ВМА, преподавател, член на ръководството на БЛС. Разработва и внедрява най-новите методи в направления на невросонология, молекулярна неврология и клинична неврология.
„Бяхме близки с акад. проф. д-р Екатерина Титянова. Имах честта да я познавам лично. Беше ми учител и приятел. Изключителен човек, личност, характер, борбена, устремена. Веднъж тя и нейният съпруг Чавдар Русев поканиха мен и Лили на обяд“, разказва д-р Неделя Щонова в личния си „Фейсбук“ профил.
Тогава… по един начин и в един момент, който винаги ще помня… с болка, горчивина, деликатно и с достойнство… тя за първи път ми сподели, че те… те с нейния съпруг си нямат дете… и никога не са имали дете. Мечтаеха да си осиновят. Академик Титянова, много обичаше Лили.
Хвана я за ръчичката на този обяд, погледна я в очите и й каза нежно:
– Виж, Лили, образованието е нещо много важно за една жена, образованието и академичните постижения са сила, независимост, класа. Страхотно е да си лекар. Стани лекар! И аз и майка ти ще ти помогнем да се влюбиш в неврологията. Но по-важно от неврологията, образованието, наградите и публикациите е – тук гласът и стана много тих – по-важното е да имаш приятели и любящо семейство… с много деца в него.
И се разплака… много ми е мъчно за академик Титянова.
И колко невероятно… двамата със съпруга й са родени на една и съща дата – 8 октомври и умират заедно в един и същи ден. Те много се обичаха.
Колко жестока и безмилостна и странна и необяснима и мистериозна… може да бъде съдбата.
Едно от последните й достижения бе съвременният и оригинален учебник по Нервни болести, който тя издаде през 2021.
Обади ми се една вечер, да ми ракаже за него. Бях пред фитнеса, когато тя звънна, точно влизах. Беше 20:00 часа. Имах един час за тренировка, преди да затворят. А на нея много и се разказваше. Почувствах го.
Спрях пред залата, върнах се в колата, останах вътре и един час си говорихме. Това е единственият случай на провалена тренировка в живота ми.
Винаги ще помня този дълъг… и сложен разговор… Ще го помня с благодарност.
Тя – професор по неврология, учен с над 250 публикации у нас и в чужбина, иноватор, човек с научни приноси, създател на периодично двуезично английско-българско списание, създател на школа по невросонология, носител на наградата “Питагор” 2018 и научна автобиография в 10 страници…
Тя вярваше силно в това. И толкова искаше да бъде научен ръководител на дисретацята ми.
Поклон пред паметта й. Съболезнования на близките. Академик Титянова заслужава много повече от едноминутно мълчание. Тя отдаде целия си живот на пациентите. И науката.
Обич и благодаря. Много любов и светлина по пътя на душата й. По пътя на душите им…
Много ми е мъчно.
Блиц