Шефът на парламента обяви извънредно заседание на НС в сряда, а МО твърди, че отговорът на НАТО се обсъжда все още само на военно-техническо ниво
Министър-председателят Кирил Петков свиква Съвета по сигурността утре, съобщи пресслужбата на МС. Участниците ще обсъдят напрежението около Украйна и плановете на съюзниците в НАТО да укрепят източния фланг на Алианса. Съветът по сигурността е на пряко подчинение на министър-председателя. Неговата основна задача е да анализира състоянието на системата за защита на националната сигурност.
В същото време ГЕРБ поиска свикването на извънредно заседание на парламента. „Внасяме 59 подписа на депутати, при необходими 48, за свикване на извънредно заседание на парламента по темата. В поставено НАТО в пълна бойна готовност на нашата граница, ние като парламентарна република трябва да дадем ясен мандат на правителството, на министрите, да бъдем по-единни от всякога, за да защитаваме сигурността си, нашите интереси. Трябва проактивна позиция и политика на управляващите. Дрънкат се оръжия близо до нашата граница”, заяви лидерът на партията Бойко Борисов.
Преди това той обясни, че по последни информации Алиансът е в пълна бойна готовност. „Само преди малко на сайта на НАТО излезе информацията, че съюзниците от НАТО поставят силите си в бойна готовност и изпращат допълнителни подкрепления в Източна Европа заради агресивното поведение на Русия. Ние продължаваме да се информираме от чуждестранната преса”, заяви Борисов. „Логичен е въпросът – когато НАТО е в пълна бойна готовност, в какво състояние е българската армия?”, попита Борисов. „До този момент сме чули 3 изявления – на министър-председателят Петков, на външния министър, остро изказване, и на военния -уклончиво. А коментарите на коалицията са, че това са лични мнения”, каза Борисов. И попита искано ли е и давано ли е разрешение за разполагане на чужда бойна техника у нас?=
Часове по-късно бе обявено, че председателят на Народното събрание Никола Минчев свиква извънредно заседание на парламента на 26 януари от 15.30 ч. В дневния ред е изслушване на министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на външните работи и ръководителите на ДАНС, ДАР и Военното разузнаване във връзка с конфликта Русия-Украйна, напрежението НАТО- Руска федерация и ролята на България в процеса на вземане на решения в НАТО по темите, както и разполагане на съюзнически въоръжени сили на територията на Република България.
Председателят на парламента е решил да насрочи заседанието за сряда от 15.30 ч., за да може да бъде представена пълна информация по поставените въпроси. Преди това на 25 януари ще заседава Съветът по сигурността към Министерския съвет, а на 26 януари ще има заседание на правителството, на които ще бъдат обсъждани напрежението около Украйна и плановете на съюзниците в НАТО да укрепят източния фланг на Алианса.
Вариантите за отговор на НАТО на нарастващото напрежение по границата на Украйна с Русия през последните месеци се обсъждат все още на военно-техническо ниво, обявиха в понеделник вечерта от българското Министерство на отбраната. Решение за техния обем и обхват, включително и за разполагането на сухопътни бойни групи в югоизточна Европа, предстои да бъде взето на политическо ниво в НАТО по време на предстоящата среща на министрите на отбраната през м. февруари, като се отчитат националните позиции на всички държави-членки, твърдят от МО.
Според българското военно министерство, към момента в Алианса се изпълняват утвърдените през 2014 г. Мерки за повишаване на сигурността и Мерки за адаптиране, както и приетите през 2016 г. мерки по т. нар. „засилено предно присъствие“ в Естония, Латвия, Литва и Полша и по „адаптирано предно присъствие“ в района на Черно море.
Президентът на САЩ Джо Байдън предвижда да изпрати между 1000 и 5000 войници в граничещи с Русия страни от НАТО като Литва, Естония и Латвия, като броят им може да бъде увеличен до 50 000, ако ситуацията със сигурността между Украйна и Русия се влоши.
Служители на Пентагона представиха плана на Байдън по време на среща на върха в резиденцията на американските президенти през уикенда, свикана, за да се обсъдят военни отговори за възпиране на атака от страна на Русия, след като заплахата от санкции до голяма степен остана нечута. Планът няма да включва американски войски, разположени директно в Украйна, като се смята, че Байдън не желае да влиза в нов конфликт след катастрофалното изтегляне на американските войски от Афганистан миналата година, пише New York Times. Байдън трябва да отправи призив за военни мерки още тази седмица, добавя изданието, въпреки че преговорите на високо ниво между Вашингтон и Москва продължават, а САЩ трябва да представят писмен отговор на руските искания за сигурност.
През уикенда Обединеното кралство заяви, че Москва се готви да създаде марионетно правителство, което да поеме контрола над Украйна. Министерството на външните работи дори посочи бившия украински депутат Евхен Мураев като потенциален кандидат на Кремъл.
Министърът на отбраната на Украйна Алексей Резников написа в Туитър в неделя вечерта, че правителството е получило втора пратка оръжия от Съединените щати.
Два дни след като опроверга новината на Fox news за евакуация на американското посолство в Украйна, днес Държавният департамент потвърди, че семействата на всички служители на посолството в Киев започват поетапно да се връщат в САЩ на фона на опасенията от руска инвазия, предаде Асошиейтед прес.
Департаментът заяви, че всички близки на служители на посолството в Киев следва да напуснат Украйна и че всички служители на посолството, които не изпълняват функции от първостепенна важност, могат да напуснат Украйна на правителствени разноски.
Държавният департамент подчерта, че американското посолство в Киев ще остане отворено и че не става дума за евакуация. Това решение бе обмисляно известно време и не следва да бъде тълкувано като намаляване на подкрепата на САЩ по отношение на Украйна, заявиха американски представители.
„Ситуацията в сферата на сигурността, особено по протежение на украинските граници, в окупирания от Русия Крим и в контролирания от Русия Донецк е непредсказуема и може да се влоши всеки момент. Американските граждани в Украйна трябва да имат предвид, че евентуална руска военна операция по отношение на Украйна сериозно ще засегне възможността на американското посолство да предоставя консулски услуги и съдействие на американски граждани, които напускат Украйна“, се казва в изявление на Държавния департамент, предаде Франс прес.
Държавният департамент отправи предупреждение към американските граждани да се въздържат от пътувания до Украйна и Русия заради опасността от евентуална руска инвазия на Украйна.
Франция също ще евакуира дипломатите си и техните семейства от Украйна. Това съобщи украинският сайт за новини и анализи „Вести“, позовавайки се на източници от украинския парламент. ЕС обаче не възнамерява да евакуира семействата на дипломатите си от Украйна, не вижда причина за това и очаква обяснение от САЩ, заяви върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, предаде БГНЕС.
„Все още няма единно предложение за санкции от страна на ЕС, но се разглеждат няколко варианта. В момента те са в процес на договаряне между институциите и страните от ЕС“, каза дипломатът.
Той обаче добави, че в случай на агресия срещу Украйна общността ще може да наложи санкции срещу Русия в рамките на няколко дни.
Съветът на ЕС: Русия да намали ескалацията
Съветът на ЕС призовава Русия да намали ескалацията, да спазва международното право и да започне конструктивен диалог въз основа на съществуващите механизми.
„Съветът осъжда продължаващите агресивни действия и заплахи на Русия срещу Украйна и я призовава да намали ескалацията, да спазва международното право и да започне конструктивен диалог въз основа на съществуващите международни механизми“, се казва в изявление.
Съветът на ЕС също така изразява подкрепа за суверенитета на Украйна и други източни партньори.
„ЕС потвърждава отново непоколебимата си подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна и другите партньори от Източното съседство в рамките на техните международно признати граници“, се казва в изявлението.
Отбелязва се, че всяко предизвикателство пред европейската сигурност засяга пряко Европейския съюз.
„Европейската сигурност е неделима и всяко предизвикателство към европейската система за сигурност засяга сигурността на ЕС и неговите държави-членки“, се казва в текста.
В документа се посочва, че Съветът потвърждава отново фокуса на ЕС върху сътрудничеството и координацията със САЩ, НАТО, Украйна и други страни партньори. Освен това в изявлението се подчертава значението на укрепването на капацитета на ЕС и неговите партньори да реагират на кибернетични и хибридни атаки, манипулативна информация и дезинформация.
Сега