След 8-часов дебат, над 140 предложения по приходната част и няколко спора парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на второ четене проектобюджета за 2022 г. с 14 гласа „за“, 4 „против“ и 0 „въздържал се“.
Членовете на комисията завършиха гласуването с аплодисменти.
Най-бурни дебати очаквано предизвика предложението за 20-те милиона лева повече за БАН и по-конкретно източникът на тези средства – ВСС. Опозицията обвини управляващите, че това е акт за „политическо наказание“ срещу съдебната власт, а финансовият министър Асен Василев ги контрира, че ВСС така или иначе не изпълнява изцяло отпуснатия му бюджет.
На намаляването на бюджета се противопоставиха остро от прокуратурата, но решението за финансите бе защитено и от правосъдния министър Надежда Йорданова.
Бюджетната комисия гледа на второ четене държавния бюджет. Депутатите като цяло приемат текстовете, одобрени от работната група, а бяха приети малко част от предложенията за промени, направени след първото гласуване на проектобюджета.
Бюджетът на СЕМ беше намален със 167 000 лева, като парите ще бъдат дадени за културни институции в чужбина.
От проекта за бюджет на Българската национална телевизия ще се вземат 2 милиона лева. В проектобюджета на БНТ няма обосновано предложение за закупуване на голяма част от техниката и някои разходи автоматично се завишават с 10 процента. Тези пари могат се дадат при актуализацията на бюджета през юли, ако се докаже, че разходите са необходими, каза председателят на комисията Любомир Каримански, който смята, че в БНТ има необосновани разходи и раздут щат, не е обосновано най-голямото перо в бюджета на телевизията да са лицензите за спортни предавания, а симфоничният оркестър на БНР да е в окаяно състояние.
Асен Василев пое ангажимент за създаване на фонд „Радио и телевизия“, за да има наистина независими медии с независимо финансиране и управление. Василев уточни, че не предвижда финансирането на този фонд да става чрез такси за населението.
Бюджетната комисия одобри текстове в проектобюджета за 2022 година, според които минималният размер на държавния резерв в края на годината не може да е по-малък от 4,5 млрд. лева, а максималният размер на държавния дълг не може да е по-голям от 35,5 млрд. лева.
Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 7,3 млрд. лева. За целите на касовото управление и плащанията на бюджетните организации, освен поемането на този дълг може да се поема държавен дълг, който се изплаща до края на текущата бюджетна година, при условие, че държавният дълг не се увеличава към края на годината