Днес България отбелязва 149 години от смъртта на Васил Левски.
Това са последните му думи според разказа на поп Тодор пред журналиста и изследовател Иван Кършовски.
Ето разказа на поп Тодор:
«… Повика ме едно заптие да отида да изповядам Левски при обесването му. Отидох заедно с заптието до мястото, гдето щеше да бъде обесен В. Левски.
Там заварих мюгесарифина (Мазхар паша), много турци и войска. В. Левски стоеше вързан до стълба на бесилката, слаб и блед, но с поглед смел и остър. Когато ме съгледа, че ида, аз хвърлих един поглед към него и в това време, стори ми се, че ми прави знак с очите си. Аз се разтреперих и изтръпнах.
Папаз ефенди — ми каза мютесарифинът, — иди там, та според вярата ви извършете вашето — като ми посочи към Левски.
Аз отидох при Левски и откакто го изповядох, почнах да чета отредената за случая молитва и когато споменах името «раба божия Василий», Левски ме пресече и каза:
— Споменавай ме в молитвите си, отче попе, с името «йеродякон Игнатий» — и след малко мълчание прибави: — Моли се, отче, не за мене, а за отечество България!
След като свърших обряда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето изпод краката му, той извика:
— Боже, избави България!»
Иван П. Кършовски — «Васил Иванов Левски», в. «Юнак», год. I, бр. 6 от 6. II. 1898 г.