С налагането на нови пакети от санкции можем да очакваме, че ще започне процес на глобално преразпределение на пазарите, като по-голяма част от руския експорт ще се пренасочи към неутрални страни, предимно от Азия, Африка и Латинска Америка, при което РФ ще трябва да направи известни отстъпки. Това прогнозира в интервю за ФАКТИ икономистът доц. Григор Сарийски. „България не положи достатъчно усилия нито за диверсификацията на доставките, нито за подсигуряване на енергийния си баланс с местно производство на електроенергия, нито пък за трансформацията на икономиката си, с което да ограничи нейната енергоемкост“, категоричен е той. Какво да очакваме?
Господин Сарийски, санкциите срещу Русия във връзка със ситуацията около Украйна са основно в три сфери: авиация, банкова и IT сектора. Големите компании тотално затвориха всичко в Русия. На фона на това какво ще се случи и какво ще е отражението върху световната икономика?
Същинският ефект върху глобалната търговия обаче, ще започне да се проявява с началото на процеса на пренасочване на търговските потоци. Модерната икономика е твърде глобализирана и в някои случаи – силно зависима от ограничен брой доставчици на трудно заменими суровини. Така например Русия осигурява почти 40% от потреблението на газ в Европа и пак Русия осигурява над 35% от паладия в САЩ (рядък метал който е една от ключовите суровини за производството на полупроводници). Списъкът е дълъг и дава известна представа за негативите, които скоро ще понесат всички участници в световния търговски обмен, тъй като не може лесно да замените доставчика на 35-40 % от ресурсите, необходими за дадено производство.
С налагането на нови пакети от санкции можем да очакваме, че ще започне процес на глобално преразпределение на пазарите, като по-голяма част от руския експорт ще се пренасочи към неутрални страни, предимно от Азия, Африка и Латинска Америка, при което РФ ще трябва да направи известни отстъпки (стандартна практика в продажбата на ембаргови стоки). Икономиките от „Златния милиард“, които са основните участници в санкциите срещу РФ, от своя страна ще трябва бързо да намерят заместител на блокираните доставки. Това предполага допълнително оскъпяване на импорта заради удължения маршрут и увеличените транспортни разходи, но също и заради ограничените свободни количества.
Само като пример може да се посочи позицията на Катар, чиито министър на енергетиката неотдавна заяви, че максималното количество което страната може да се пренасочи към европейските купувачи е около 15%. Това беше и причината, поради която доскоро колективният запад се въздържаше от по-резки движения и запази извън обхвата на санкциите например достъпа до системата SWIFT за банките, обслужващи разплащанията свързани с търговията с горива. В случай, обаче, че конфликтът продължи през следващите месеци и двата пакета от санкции (четвърти и пети), предвиждащи забрана на вноса на енергоизточници от РФ влязат в сила, то голяма част от европейската индустрия просто ще спре. Това ще доведе до дефицит при някои групи стоки и съответно до ускоряване на инфлационните темпове, като България ще бъде една от най-силно засегнатите държави, тъй като ние сме не само най-енергоемката икономика в ЕС, но също и най-силно зависимата от вноса на руски горива.
Ние не направихме и Александруполис, за да вземаме от Гърция. Нямаме резервен вариант.
Функционирането в режим на санкции на практика от 2014 г. насам принуди обитателите на „Кремъл“ да провеждат целенасочена политика към превръщането на руската икономика в самодостатъчна. Към изолирането ѝ от околния свят. За да сведе до минимум зависимостта от внос, Русия възприе твърда политика по отношение на местното производство на растителни суровини, без обаче да се ограничава само с тази категория. В страната действат множество програми, насочени към увеличаване на дела на местното участие на всеки етап от създаването на добавена стойност. Крайната цел е да се достигне ниво, при което нито един компонент и нито едно стъпало няма да бъде зависимо от външни доставки. Резултатът лесно може да се проследи чрез съотношението между обема на внос и БВП, което от 25% през 2002 г. сега намалява до 21 %, като за периода 2014-2020 г. този коефициент е относително постоянен, доколкото сега реформата засяга не толкова брутния обем, колкото неговото качество и стокова структура. От 2014 г. досега има 6 вълни на затягане на мерките и ако направите сравнение с аналогичния показател за ЕС (43% към края на 2020 г.) лесно можете да си дадете сметка колко по-слабо уязвима е Русия е към наложените санкции и колко по-пригодна е тази страна за връхлитащото ни бъдеще. Бъдеще, в което ще бъдем принудени да се лишим от голяма част от удобствата, които досега ни осигуряваше глобализирания пазар.
Не на последно място трябва да отчетем, че заради събитията, които се случиха на пазарите на енергийни ресурси тук през последните няколко месеца, Европа в момента разполага с празни хранилища.
В началото на април, подземните газови хранилища в ЕС са запълнени едва на 25%, което е с около 1/3 по-малко от средното за това време на годината отчетено за последните 5 г. Това е закономерен ефект от недомислената политика на Съюза, която ограничавайки дългосрочните договори за доставка на газ остави местните консуматори на произвола на свободния пазар. Така се достигна до един печално известен период отпреди близо година, когато началото на възходящия ценови тренд на пазара на суровини накара Европа да заеме изчаквателна позиция – в очакване на корекция, при която да бъдат закупени по-големи обеми на прилична цена. Такава корекция нямаше и сега Европа е с полупразни хранилища, които ще трябва да пълни в съкратени срокове и при доста по-висока цена.
Как ще коментирате фактът, че ЕС каза всяка страна членка сама да си договаря доставките на газ с Русия?
Първият завой в политиката на снабдяване с енергоизточници беше отказът от дългосрочни договори. След един продължителен период на затишие на пазара. страните от ЕС изглежда приеха за даденост ниските цени на суровините и решиха че е по-изгодно да купуват на свободния пазар, отколкото да поддържат стабилни и дългосрочни отношения с доставчиците. Разбира се, както обикновено пазарът напомни за себе си и сега Европа плаща доста по-скъпо от онези, които предпочетоха да запазят договорите си (като например Сърбия). През март, на срещата на върха в Брюксел европейските лидери поискаха от ЕК да измисли начин да наложи модела на общо договаряне, който познаваме от времето на СИВ. По този начин Съюзът се надява да спечели по-добри преговорни позиции неглижирайки обстоятелството, че така ще ощети страните които по различни причини имат възможност да сключат по-изгодни договори за доставка. Смятам че много от страните-членки ще възприемат тази мярка като несправедлива и че тя ще бъде поредната капка в чашата на европейските разногласия. Проблемът е, че това разногласие не е нито първото нито последното и че натрупването през годините може да застраши целостта на ЕС, поне в настоящия му вид. Неспособността на Съюза да намира балансирани решения сякаш извади наяве неговата основна слабост, а именно че той може да съществува само в условия, в които може да разпределя някакви облаги. ЕС няма работещи механизми за разпределение на загуби. Във всеки случай не и такива, които могат да се използват без да доведат до засилване на поляризацията при настъпване на някаква криза. Сега се намираме точно в началото на такъв период и е много вероятно до неговото приключване да имаме пред себе си един съвсем различен ЕС.