След избухването на войната бройката на самолетите на денонощие достига 2200, а като дойде летният сезон, ще се вдигне до 3000
Новото летище в Истанбул натоварва допълнително трафика над страната ни
Истинска навалица има в небето ни заради войната в Украйна. Самолети от цяла Европа, Близкия и Далечния изток летят над България, защото полети няма над Украйна, Русия, Беларус и Молдова.
Поради това българското въздушно пространство се ползва за полети, които идват от Турция, както и от японски, корейски, китайски и дори виетнамски авиокомпании. България приема и пренасочени маршрути на самолети на “Луфтханза”, “Ер Франс”, КLM и другите европейски авиокомпании. Дори финландците, когато извършват полети за Сеул, минават над страната ни.
Предизвикателството е, че сме блокирани от изток, но успяваме да се справим с въздушния трафик, казва генералният директор на държавното предприятие “Ръководство на въздушното движение” Георги Пеев.
Генералният директор на ДП “Ръководство на въздушното движение” Георги Пеев. СНИМКА: 24 часа
За българските авиодиспечери подобно натоварване не е за първи път. През 2014 г., когато Русия анексира Крим, самолетите са пренасочени пак към България. Тогава е имало 60% увеличение на трафика, като над морските сектори е скочил със 100%.
Сега в първите дни на войната полетите са били с 40% повече, след това са намалели, но пак увеличението е с 15 – 20 на сто в сравнение с обичайното натоварване.
Само за първите 10 дни на април са прелетели допълнително 4589 самолета, което е увеличение с 28,5%. През уикендите броят им на денонощие стига до 2200, а все още не е дошъл пиковият за авиацията летен сезон, казва Пеев. Той очаква през лятото трафикът да надмине 3000 самолета на денонощие.
Допълнително натоварване идва от новото летище на Истанбул, което е на първо място по излитащи и кацащи самолети в Европа, трафикът е по-голям от „Хийтроу“, Франкфурт, Париж.
А
българските
ръководители
на полети правят
маршрутите
за кацане
на самолетите и водят снижаването им още от нашето въздушно пространство, за да помагат на турските си колеги.
На границата с Турция било най-голямото натоварване – там едни машини се снижават, други се издигат. В един и същи момент и на едно и също място прелитат на различни височини и се изисквало голям опит от специалистите, за да няма инциденти.
Справянето със ситуацията в небето станало повод Иймън Бренан – генерален директор на Евроконтрол (организацията, която управлява въздушната мрежа в Европа – б.а.), да благодари наскоро на Георги Пеев за работата на българското РВД.
“Усложни се животът на българските ръководители на полети – трафикът е повече и по-комплексен. От изток сме блокирани, а Кипър, Гърция, Македония, Албания, Сърбия имат проблеми с капацитета и не могат да поемат достатъчно трафик. И на практика той се пренасочва към Турция и България. Но в Турция се движи в поток, а при нас го разпределяме към Сърбия и Румъния. На практика сме нещо като гара разпределителна – когато тези около нас не могат да се справят, ние вземаме самолетите и ги разпределяме”, казва Пеев.
Авиокомпаниите избират българското въздушно пространство и заради въведените от РВД системи за безопасност, разработени мерки за разследвания на събития и добре обучените екипи.
С математическо моделиране и анализи въздушното ни пространство е разделено по начин, който
позволява
пропускането
на възможно
най-голям
трафик
Доколко успешно се справяме с управлението му, можело да се съди по това дали има закъснения – такива над България нямало, за разлика от други големи европейски държави.
“Въвели сме такива технически системи, които управляват самолетите без закъснения. Обучили сме достатъчно ръководители на полети, за да поемат увеличения трафик”, казва Пеев.
В България са разработени и най-оптималните траектории,
за да могат
самолетите
да летят по
най-прекия път
България, Румъния, Унгария, Словакия, Молдова са обединили въздушните си пространства. Така от входната точка над България самолет летял директно до словашкото по най-късия път, с което се намалявало и замърсяването на околната среда.
България предлагала и конкурентна цена на услугите за управление на въздушния трафик. Таксовата ни единица е 36 евро, по нея се умножава всеки прелитащ самолет в зависимост от времето на полета, дистанцията и теглото му.
Данните показват, че ако се направи сравнение със съседни държави, в Кипър и Гърция има закъснения заради недостатъчен капацитет, а Македония, Сърбия и Румъния имат много по-високи таксови единици.
“Даваме ниска цена на услугата, защото сме намерили най-добрия баланс между компонентите. Имаме добри условия за ръководителите на полети, инвестирали сме в технологии, които осигурява нужния капацитет”, казва шефът на РВД.
Нашето обслужване е безопасно, не генерира закъснения, лети се по най-оптимални траектории и е едно от най-евтините в Европа, обобщава предимствата на България Пеев. Българското РВД се нареждало в топ 3 по ефективност в Европа заедно с Малта и Ирландия, но при тях тррафикът бил значително по-слаб.
Качеството на работа било оценено и от Европейската комисия. Тя е одобрила документ, наречен план за ефективност на България, който е най-важното нещо в аеронавигационното обслужване. До момента 17 от 29 държави в ЕС имат такъв одобрен план. Неофициално се знае, че от Германия, която генерира големи закъснения в небето си, искали съвет от българите как да направят техния, за да получи одобрение.