След като сагата с изчезването, издирването и намирането на Иван приключи, мисля, че най-малкото, което дължа на всичките десетки хиляди, които се ангажираха с проблема, е благодарност и обяснение. Пиша тук, защото не знам как по друг начин да достигна до поне част от тях.
Така започва дългия пост на един баща. Бащата, който отправи зов за помощ да открием изчезналия му син. След дни на тревога, безрезултатно търсене и кой знае какви мисли, преминали през главата на бащата, сега той прави безмилостна дисекция на случилото се и преживяното. В нея има от всичко – благодарност към всичките ония 40 000 българи, споделили зова му; ужас от преживяното; страховете на един родител; признание за грешки в комуникацията с детето му; надежда, че адекватното общуване и разбиране със сина му лека-полека ще се случи.
Предлагаме ви целия пост на Йордан Данчев – един достоен баща, който откри сина си благодарение на вас:
Благодаря всичките над 40 хиляди човека, които споделиха зова ми за помощ! Благодарение на вас, след дни на безрезултатно издирване, успяхме да намерим Иван за по-малко от 15 часа! Благодаря ви!
Благодаря на всички хора, които ми се обадиха и ми писаха с информация за Иван! Повече от 100 човека се свързаха с мен и тяхната информация беше безценна. Благодарение на вас Иван бе локализиран и намерен! Иска ми се да спомена поименно всеки един от вас, но за съжаление това е невъзможно, защото не искам да пропусна някого. БЛАГОДАРЯ ВИ! Вие сте тези, които намериха Иван. Вие сте героите в тази неприятна история. БЛАГОДАРЯ!
Благодаря на приятелите си, които направиха дори и невъзможното, за да ми помогнат! Благодаря на Орлин, който ми даде автомобила си, за да издирвам с него Иван, защото моят е в неизправност! Благодаря на Галин, който от хиляди километри разстояние организира хора, които да следят за Иван на ключови места, където се предполагаше, че може да се появи! Благодаря на брат ми и неговите приятели, които задействаха всичките възможни механизми за проследяване, макар Иван да беше изключил телефона си и спрял достъпа си до интернет! Благодаря на всеки, който се ангажира и направи всичко според възможностите си, за да бъде полезен! Благодаря ви!
С помощта и отдадеността на всички изброени горе хора, намерихме Иван във Варна. Отишъл е там с намерението да се установи – да си намери работа, квартира, да се премести да учи там и да се премести в баскетболния отбор на Черно море. Представял си е как ще ни се обажда по два пъти седмично, за да не се притесняваме за него, и ще си устрои самостоятелен живот. Амбициозен план е имал. Именно заради намерението му да си намери работа го открихме – много хора го бяха забелязали няколко дни да обикаля зеленчуковата борса в града и да разпитва за работа. Там го и намерихме – за поредна нощ отишъл да си опита късмета, но ние вече очаквахме това и късметът се усмихна на нас.
Както казах, дължа и обяснение за ситуацията на всички познати и непознати хора, които бяха съпричастни с проблема, вложиха емоция и енергия в него и дадоха частица от себе си за разрешаването му.
Колкото и да ми е неприятно да призная, причината за бягството на Иван е недобрата комуникация по линията родител-дете. Скарал се е с майка си и брат си, от което се е почувствал неразбран и не на място в дома им и е решил да започне нов живот. Не се е обадил на мен, за да сподели случващото се, защото е предполагал, че просто ще ида и ще го прибера обратно вкъщи. Ние, родителите му, сме допуснали грешката, от която се страхува всеки родител – не сме успели да изградим правилен и адекватен начин за общуване и разбиране със сина си в най-трудната за него възраст – тийнейджърските години.
Аз за себе си виждам в това огромен проблем и несправяне в ролята си на баща. Тъжно и неприятно ми е, че е така, но е така и няма защо да се опитвам да намеря причината извън себе си.
По време на пътуването от Варна към София с Иван имахме достатъчно време, за да изговорим неща, които е трябвало отдавна да си кажем. И двамата си даваме ясна сметка за проблема и оттук нататък ще положим усилия, за да работим ефективно върху справянето с него. Майка му и брат му също, разбира се.
Понеже получихме доста обвинения, че сме знаели къде е Иван, но сме криели и просто сме драматизирали из интернет, че го търсим, макар по никакъв начин да не чувствам вина от действията си и да не дължа обяснение за тях, смятам за полезно да разкажа, за да обърна внимание и на тънките аспекти, съпътстващи проблема и въобще проблемите от това естество. След като в 18:00 часа в понеделник беше категорично ясно, че Иван е във Варна и тръгнахме натам, полицията ни посъветва да не обявяваме публично тази информация, за да не стигне до него и това, че е локализиран, да го изплаши и да го накара да тръгне отново в неизвестна посока.
И това беше съвсем логичен и адекватен подход, защото да намерим детето си беше единственият ни приоритет и информирането в социалните мрежи за напредъка в издирването единствено би могло да навреди. Поради същата причина отказахме да дадем телевизионна гласност и на многото журналисти, които ни потърсиха. Надявам се тези, които размахват пръст срещу действията на родител, който отчаяно търси избягалото си дете, и които нямат ни най-малка представа за причините и последствията от тези действия в такава кризисна ситуация, да си дадат сметка, че осъдителното поведение, особено когато е лишено от ясен поглед върху цялата картина, е всичко друго, но не и адекватно и конструктивно. Всичко това го казвам както от позицията си на “обвиняем”, така и по принцип. Защото е важно. Във всяка подобна отвратителна ситуация има време за действия и време за обвинения, но тези две времена не са едно и също, ами се приоритизират последователно.
Надявам се никой никога да не преживява ужаса, в който бяхме ние през последните дни!
И отново благодаря безкрайно на всички, които помогнаха да намерим Иван! Цял живот ще съм ви благодарен!
Глас нюз бг