Изчерпването на сезоните пролет и есен е измислица, август ще е по-топъл от нормалното. Решението за опазването на климата трябва да бъде взето от всички страни, казва проф. Георги Рачев, пише „Стандарт нюз бг“.
Астрономическите горещници настъпиха, но тази година изглежда, че ще продължат повече от обикновено. Западна Европа е обхваната от екстремни горещини, като в редица райони бяха регистрирани температурни рекорди тази седмица.
В 15 региона на Франция бяха измерени рекордно високи температури, докато пожарникари се борят с горски пожари. Огнената стихия принуди и хиляди да напуснат домовете си в Испания, Португалия и Гърция. Великобритания пък отчете най-горещия ден за годината – 40,3 градуса в село в Източна Англия.
Във връзка с горещините правителството на Острова обяви извънредно положение в страната. Болниците във Великобритания се опасяват, че през следващите дни ще достигнат предела на възможностите си. Железопътните оператори призоваха да се пътува само при крайна необходимост.
Пожарите във Франция достигнаха до бреговете на Атлантическия океан. Заради пламъците, които бушуват в района от вторник насам, вече бяха евакуирани повече от 16 000 души, включително почиващи в къмпинги.
Пожарникарите в Тоскана и Северна Италия продължават да потушават пожари, наложили евакуацията на близо 500 души. До 14 се очаква да нарасне броят на градовете с най-висок код за жеги, в това число Рим, Милано и Флоренция. Прогнозите са за 40-градусови горещини.
Горският пожар в испанската провинция Барселона е стабилизиран. Огънят порази над 1743 хектара насаждения и десетки къщи. В Ирландия бяха измерени 33 градуса в столицата Дъблин – най-високата температура от 1887 г. Нидерландия преживя най-горещия си ден от началото на годината.
Около половината от територията на Европейския съюз сега е изложена на риск от суша заради продължителната липса на валежи, каза Европейската комисия. От там предупредиха, че е заплашена селскостопанската реколта в държави като Франция, Италия, Испания, Португалия и Румъния.
След като Европа е в хватката на гореща вълна вече дни, синоптиците предупреждават, че жегите се придвижват и към нашите ширини. Нетипичната метеорологична ситуация коментира проф. Георги Рачев.
– Проф. Рачев, в цяла Западна Европа наблюдаваме гореща вълна, а сега – последните прогнози сочат, че и към страната ни се задава такава. На какво се дължат тези високи температури и нормални ли са за сезона?
– Тези високи температури са нормални за сезона – случвали са се преди, ще се случват и за в бъдеще. Въпросът е колко чести са те, колко продължителни и с какъв интензитет са.
Добрата, благоприятна синоптична обстановка – антициклон над Централна Европа и циклон северно от Британските острови дават възможност на много сух и топъл въздух от Западна Сахара да се пренася директно през Източна Испания, Франция и да стига чак далече зад Британските острови.
Това топло време или този пренос на топъл и сух въздух е за пореден път през това лято, даже започна през пролетта – още през месец май, така че Западна Европа много сериозно страда от тази висока честота на тези топли вълни и екстремните температури, които се формират. На летище Хийтроу температурата е стигнала рекордните 40,2 градуса – това е с градус и половина повече от абсолютния максимум за Великобритания, за острова, който е измерен преди 3 години – през 2019.
Европейците не са толкова добре подготвени за продължителни топли вълни, защото климатът им е съвсем различен – той е малко или повече океански, и се характеризира с повече валежи и относително по-хладно време. Докато в Източна Европа ние сме свикнали на тези жеги и не ни прави особено голямо впечатление.
За любознателните читатели искам да припомня култовата 2003 година, когато в Западна Европа от две поредни горещи вълни починаха над 70 хиляди европейци – главно французи и германци. Пострадаха и хора от Белгия, Люксембург, Нидерландия, като от тази топла вълна основно засегнати бяха възрастните хора. Тогава дори нямаше климатици в повечето домове за възрастни хора – едва след това те бяха оборудвани.
Тези 70 хиляди живота не бяха загубени пряко от горещата вълна, а косвено – заради заболяванията, от които страдаха хората в напреднала възраст. Така че тези топли вълни, които зачестяват и са с по-голяма амплитуда, имат пряко отношение към човешкия живот и към стопанството.
Западна Европа се гърчи в недостиг на енергия, а електроенергията в момента е на една от най-високите си ценови стойности от началото на лятото. Причината е, че една голяма част от нея се използва за милионите климатици, които охлаждат административни и жилищни сгради.
Икономическият ефект е колосален. Наистина има осезателно затопляне на земната атмосфера, и не само – на цялата система земна повърхност-атмосфера-океан. В момента на Антарктида е полярната нощ – „зимата“. Но ледът около Антарктида е на най-ниското си ниво откакто през 50-те години започнаха да се измерват първите характеристики на морския лед около Антарктида.
Дори това изключително запазено от Бога от човешката дейност място се оказва, че глобалното затопляне силно му влияе. Неминуемо ние вървим нататък – и за съжаление глобалното затопляне няма да спре в следващите 10 години, тъй като ние навлязохме в една нова фаза, която никой не беше очаквал и която няма нищо общо с протокола от Киото, да не говорим за решенията на Парижкото споразумение.
Ние така или иначе не успяваме да удържим концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата – това засяга всеки един читател, защото ще бръкне в джоба и ще изяде част от парите, които всеки гражданин на тази планета изкарва. Защото те ще отидат било то за данъци, или за плащане на изключително скъпи услуги, една от които – енергията. А енергията е в основата на човешкия прогрес.
Та, май месец тази година на връх Мауна Лоа на Хавайските острови, където е станцията, измерваща съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата, за първи път бяха отбелязани стойности над 420 милионни части. Това означава от 1 милион части въздух – 420 такива обеми е съдържанието на въглероден диоксид. През последните 3,4 или 5 милиона години в земната атмосфера никога не е имало толкова много въглероден диоксид. И той ще продължи да се увеличава.
– Какви са данните за България към днешна дата – забелязва ли се и у нас увеличаване на т.нар. „горещници“ – дните, в които температурите са необичайно високи?
– Определено България и Балканският полуостров заемат едно междинно положение спрямо останалите части от света. При нас също има глобално затопляне. Не са само нашите изследвания в Софийския университет, катедра „Климатология и хидрология“ – и други колеги установяват увеличаване на средните месечни и годишни температури като има много голяма палитра от различни показатели – в едни части на Източна България има увеличение преди всичко на летните температури, в Западна България те са по-скоро през зимата, а отделните месеци са разнопосочни в отделни части на България. Като цяло обаче и във високата планина, и по морето температурите се увеличават.
Аз си спомням първите години когато ходехме на море с нашите студенти – когато температурата на водата станеше 23-24 градуса, беше рай – беше фантастично и падаше страшно къпане. Сега при 24 градуса казваме – тя водата още не се е стоплила. Типично е през юли-август водата по българското крайбрежие да бъде 24-25-26 градуса, да не говорим, че преди няколко години беше отбелязан рекорд в Бургаския залив – 31,5 градуса температура на водата. България не прави изключение, но засега при нас реалните стойности са относително по-ниски в сравнение с останалите части на света.
– Забелязва се, че юни се превръща в изключително дъждовен месец – наблюдава ли се изместване на сезоните или това е спорадично в различните години?
– Изчезването на сезоните – пролетта и есента – е типично журналистическа измислица. Промъква се и фактът, че има някакво изместване на сезоните.
Лятото е най-дългият сезон в България, а пролетта и есента по принцип са много къси. В зависимост от географската ширина и височината на станциите – ако сравняваме Варна с Петрич или Самоков – пролетта и есента са най-кратки: те продължават между 50 и 65-70 дни максимум.
Зимата е сравнително по-дълга от климатична гледна точка, а лятото е най-дълго – в най-южните то продължава почти 114-117 дни. Трябва да е ясно, че климатът представлява статистически ансамбъл от състоянията, през които преминава климатичната система за период от 30 години.
Така че трябва да се гледа 10-15-20 години, за да се докаже, че съществува трайна тенденция в една посока. Например, през 80-те години на миналия век България попадна в един доста сух период в продължителност от 10-15 години с валежи под нормата. От 2000 година имаме увеличение на валежите в България – както по месеци, така и годишно, и по-високи температури.
Това стимулира селското стопанство на максимална скорост – за шеста-седма година България прибира уникална зърнена реколта и ние сме един то световните износители и производители на слънчоглед и слънчогледово олио – на глава от населението сме абсолютен първенец в целия свят.
Така че глобалното затопляне не винаги е свързано с катастрофи и лоши неща, нито е задължителна закономерността „щом е по-топло, става по-сухо“ – за сега положителният баланс на доброто в глобалното затопляне е много повече от отрицателния.
Лошото е, че нещата не могат да бъдат стопирани – няма нито политическа, нито икономическа логика и желание в страните в света и това евентуално няма да доведе до добри резултати в следващите години. Непрекъснато повтарям една и съща фраза – не може локални решения да преодолеят глобалния проблем.
По отношение на въздуха всички сме в една кошница – независимо дали сме от Китай, Русия или САЩ – ако ние пазим въздуха, пестим при изразходване и пазим природата, а други страни правят каквото намерят за добре – глобалният ефект е нулев. И още нещо – докато растителен, животински свят, полезни изкопаеми и води са лимитирани в националните граници – въздухът е един за всички: няма един въздух за милиардера – друг за клошара; нито един въздух за президент, а друг въздух за редактора във вашия вестник.
Всички дишат един и същ въздух, за това и решението за тази особена стока, каквато представлява въздухът в момента – а това е стока, уверявам ви, и тя има своята цена – трябва да бъде взето от всички. Китай, например, от октомври насам използва по 1 милион тона повече на ден – те потребяват над 60% от въглищата в световен мащаб. Е, и с магическа пръчка да изчезне България за една година – със замърсяването на въздуха нищо няма да се случи. Всичко е в ръцете на Китай, Индия, САЩ, Русия и ЕС. Трябва да се решава единно и заедно – дотогава няма да има никакъв резултат.
– Какви са Вашите очаквания – ще има ли засилена опасност от пожари и това лято у нас?
– Опасността от пожари в България вече е факт, а до края на месеца тя ще продължава да расте. При това според дългосрочните прогнози и през август температурите ще бъдат високи. Очакват ни няколко последователни топли вълни с кратки прекъсвания и по-малко от нормалното количество валежи.
Дотук през юли не е достигната и половината от нормалната месечна сума на валежите. Тоест до края на месеца ние няма да можем да изпълним тази норма – освен ако не се случи кой знае какво и се продъни небето, но едва ли. Очаква ни топло, много сухо и горещо време. И съответно всякаква човешка дейност на открито с огън представлява изключителна опасност за възникването на пожари. Аз не се съмнявам, че ще има пожари в България – въпросът е те да бъдат по-малко и да обхванат по-малко места.
– А каква е по-дългосрочната прогноза за август?
– Месец август се очертава да е по-топъл от нормалното. Големите модели (на Европа и САЩ) вещаят един по-топъл август на Балканите – с около градус и половина – и валежи в или с около 20% под нормата. Предстои да видим, защото дългосрочните прогнози не винаги се сбъдват в пълен обем, но няма съмнение, че август ще бъде малко по-топъл и малко по-сух. Над 80% е вероятността август да остане по-топъл с градус и половина и по-сух с 20% спрямо нормата.
– Промяната в температурите влияе ли лошо на т.нар. „ледници“ в нашите планини? В Беласица, например, преди време имаше натрупани снегове, които оставаха през цялата година – сега ако отидете на върха е останала само табелата, че някога е имало такова образувание.
– Разбира се, че влияе. С мои колеги над 15 години работим по големи проекти във високата част на Пирин, а там се намира единственият псевдо-ледник – то е по-скоро една голяма ледено-снежна пряспа в основата на Вихрен, или т.нар. Голям казан. Пред очите ни тази снежно-ледена пряспа се стопи.
Сега въпреки обилните снеговалежи са останали само двайсетина процента от това, което беше преди 15 години. Ако така продължават нещата – след 3 до 5 години тази ледена маса и този снежник, както се нарича на научен език, ще изчезне. А там преди двайсетина години ледът беше с дебелина до 9-10 метра. Сега практически не е останало нищо
Стандарт, Блиц