„Добро утро от 122-ри кабинет в Пирогов“.
Това пише майката Елица Йорданова.
Постът й буквално за минути обиколи социалните мрежи.
„За тези от вас, които не знаят, това е кабинета по токсикология.
Там съм с моя син, Макс, на 15 години, който е все още в безсъзнание след употреба на алкохол и райски газ в дискотеката в град Правец, въпреки положените за него грижи в спешното отделение на поликлиниката в града (по-късно ще добавя имената на хората, които бяха на смяна), и след 3-те банки глюкоза…
В безсъзнание и с 1.43 промила алкохол според теста с дрегер.
Нормално, добро момче, спортист, който не пуши, никога не е употребявал алкохол, райски газ и т.н. се опитва да пребори отровата в кръвта си.
Това не е разказ за вредите от алкохола, нито за възпитанието, нито за това кой за какво е отговорен или виновен в конкретната ситуация.
Това е разказ за всеобщото малодушие, за страха в малкия град и за мълчанието на агнетата.
Ще се опитам да бъда максимално кратка, тъй като пиша с едната ръка, докато с другата държа главата на детето си, което се опитва да повръща.
Всъщност няма какво толкова да ви разказвам, просто ще ви задам няколко въпроса, а вие не се чувствайте длъжни да ми отговаряте. Отговорете на себе си.
Защо в Правец всички знаят какво се случва в дискотеката?
Защо в дискотеката се допускат малолетни лица с хвърчащи, попълнени от когото и да е декларации, въпреки, че в тях изрично се посочва, че трябва да са попълнени от родител?
Защо в дискотеката се продават балони с райски газ на малолетни лица?
Проверките на КЗП в дискотеките за продажба на райски газ продължават
Дали на някого е хрумвало да провери какво се случва в единственото заведение в града, от което се чува силна музика в 2:30 сутринта?
Дали на някого е хрумвало да провери защо пред заведението е пълно с пияни, неадекватни и повръщащи младежи?
Дали на някого е хрумвало да пусне жалба, да предизвика проверка, да потърси публичност, да реагира?
Какво мисли полицията по въпроса?
Какво мисли Община Правец по въпроса?
Какво мислят гражданите на Правец?
Защо всички, с които разговарях тази нощ гледат в земята и хапят устни, когато им задавах същите въпроси?
Разбирате ли накъде бия…?
Ние българите сме много добри в това да си заравяме главата в пясъка, да чукаме на дърво и да се надяваме такова нещо да не се случи в нашата къща. “Да не дава Господ” си го повтаряме във всеки случай, при който нещо лошо сполети роднини, колеги, приятели. Като че ли, той Господ няма друга работа, освен да ни предпазва от лоши неща. Като че ли нямаме мозъци, сърца, ръце и усти, с които да направим нещо. Преди да е станало късно, преди нещастието да е почукало и на нашата врата.
Замислете се, погледнете децата си, пак помислете и после отговорете на себе си. Защото ако тази нощ, “не дай си Боже” имахте нужда от линейка за вас, вашето дете, ваш близък, приятел или роднина, тя нямаше да е на разположение. Тази нощ единствената линейка в Правец кара моя син към токсикологията на Пирогов“, се пише в поста.
