Русия към Кирил Петков: Спекулирането с „руската заплаха“ е сигурен знак за политическа агония

Spread the love

 

040701_3428015871207307924_big

 

 

„Спекулирането с „руската заплаха“ е сигурен знак за политическа агония“, отговори Кремъл на премиера в оставка

Русия обвини премиера в оставка Кирил Петков в лъжа и обяви, че той е в „политическа агония“.

 

 

 

Специалното изявление на говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, качено на сайта му(link is external), е по повод интервюто на Петков за британския „Таймс“(link is external). В него той казва, че корупцията е най-добрият инструмент за влияние на Москва на Балканите и посочва влиянието на Русия като причина за вота на недоверие, свалил правителството през юни. Той казва още, че се опасява, че „Русия смята да го свали от власт завинаги“. Кирил Петков вярва, че си е спечелил могъщи врагове в Русия, когато е сложил край на зависимостта на страната си от нея по отношение на доставките на газ, пише още в статията на британското издание.

 

 

„С любопитство се запознахме с интервюто на министър-председателя в оставка К. Петков. Ние искрено съчувстваме на неговите опасения за „дългата ръка“ на Кремъл. От гледна точка на логиката и истината не виждаме причина да коментираме поотделно всяко едно от умишлено неверните твърдения за руска намеса в работите на България, корупцията като наш „основен външнополитически инструмент“ на Балканите и „обработването“ на местните политици с екскурзии до Гърция“, се казва в изявлението.

 

 

 

То продължава: „Искаме още веднъж да повторим следното: Русия никога не си е позволявала да се намесва в работите на чужди държави, както никога няма да позволи никоя друга държава да се опита да ни наложи своето мнение. Спекулирането с „руската заплаха“ за вътрешнополитически и други егоистични цели е сигурен знак за политическа агония. Убедени сме, че това е също толкова очевидно и за българския народ, на когото искрено желаем просперитет и прагматично управление, способно да действа на базата на националните интереси, а не на желанието да се угодничи на трансатлантическите „партньори“.

 

 

Сега