Очаква се утре в 12 ч. служебното правителство да положи клетва и да встъпи в длъжност, научи „24 часа“. Очаква се също в следващите часове президентът да разпусне парламента и да назначи новия кабинет.
Трима свои, трима назаем от БСП и поне 9-има бивши служебни министри или зам.-министри са сред вероятните имена на правителство №100. За четвъртия си служебен кабинет президентът Румен Радев ще разчита на отбор от експерти – хора, които могат да комуникират с всички – потенциални партньори, опозиция, бизнес, синдикати, гражданско общество.
Очаква се имената на новото служебно правителство да станат
ясни във вторник или най-късно в сряда
Президентът е готов да оголи администрацията си на “Дондуков” 2, но да пусне поне двама от най-верните си хора, за да изпълнят основните задачи на новия служебен кабинет – да бъде по-социален и да вземе по-леко завоя от САЩ към Русия.
Затова от кръга на “Дондуков” 2 ще дойде новият служебен премиер Гълъб Донев. Секретарят на държавния глава бе три пъти служебен социален министър, а в условия на криза може най-добре да се справи с доходите на хората. Преди дни слух постави на този пост дама – правната съветничка проф. Емилия Друмева. Ако все пак Радев договори друго ново лице за премиер, Гълъб Донев със сигурност ще е социален министър.
Вторият сигурен в кабинета е главният секретар на Радев полк. Димитър Стоянов. Той ще бъде командирован в министерството на отбраната. Точно той може да преобърне курса към Москва. Именно Стоянов обвини Корнелия Нинова, че икономическото ѝ министерство пращало оръжия за Украйна.
За министър на културата е сочен Пламен Славов, сегашен секретар по образование, духовност и култура в президентската администрация.
Радев може да дръпне и поне трима от вътрешната опозиция в БСП.
“Президентът не е поставял пред нас въпроса за наши участници в служебния кабинет. Допускам, че ще постъпи както и първия път – ще вземе някои представители на социалистите зад гърба ни. Отсега да кажа –
няма да носим отговорност за работата на служебния кабинет,
тъй като никой не се е обърнал официално към нас като партия да дадем предложения за министри”, предупреди Нинова, явно давайки си сметка, че Радев вече е хвърлил око на някои социалисти.
Разривът в отношенията им обаче отваря възможност за привличане на леви експерти, които са в “противниковия” на Нинова лагер и няма да търсят разрешението ѝ. Така не се налага да се чака решение на Националния съвет на БСП. Още повече че той е доминиран от споделящи позициите на ръководството, което означава, че може умишлено да блокира исканите от Радев хора.
Депутатът от БСП Крум Зарков е фаворит за правосъдното министерство. Ще представлява само себе си, не и БСП, ако не се допита до ръководството, казват съпартийците му. Той е едно от младите и харесвани лица в БСП, възпитаник на Сорбоната, натрупа доста опит в законодателната власт. Юристът е един от най-отявлените критици на партийното ръководство и особено на Корнелия Нинова. Дори бе кандидат за председател, но оттеглената оставка на сегашната лидерка го лиши от възможността да преброи феновете си. Освен това е син на журналистката Анна Заркова, която бе съпредседател на инициативния комитет, издигнал Радев за втори мандат.
Все пак за правосъдното министерство варианти са и правният съветник на Радев Силва Дюкенджиева, преподавателката по конституционно право Наталия Киселова или коституционалистът проф. Пламен Киров.
Спортното министерство ще бъде дадено на бившата депутатка от БСП Весела Лечева. И тя е сред активните социалисти срещу Нинова. Била е шефка на Държавната агенция за младежта и спорта. Бе и в инициативния комитет, издигнал Радев за втори президентски мандат.
Амбициозният социалист Явор Гечев е вероятният земеделски министър, казват близки до “Позитано” 20. Той ще потърси реванш, след като не запази поста си на зам.-министър при четворната коалиция. С шансове за земеделието и бившият служебен министър Христо Бозуков, който се ползва с доверието на президента още от 2017 г.
Помощ от приятел за сближаване на отношенията с “Газпром” президентът ще търси от Николай Павлов, ако стане енергиен министър. Страхът, че България ще загуби европейски средства, ще бъде успокоен, ако бившият вицепремиер Атанас Пеканов стане министър без портфейл или отново вицепремиер. (Виж долу.)
С големи шансове за регионален министър е Иван Шишков, който бе зам.-министър миналата година. Той беше заместник на Виолета Комитова в предходно служебно правителство на Румен Радев.
Финансовите експерти от времето на Симеон Сакскобургготски – Любомир Дацов и Илия Лингорски, са експертите, които може да оглавят финансовото министерство. Лингорски от април е в управата на БНБ като президентска квота. Дацов пък бе номиниран преди година от “Има такъв народ” за финансист №1 в несъстоялото се правителство с премиер Николай Василев.
За икономически министър запознати връщат на поста Даниела Везиева.
Стела Балтова вече три пъти бе служебен министър на туризма. Наясно е с проблемите на сектора, но клонящите към ГЕРБ браншовици не я одобряват, а противоепидемичните мерки допълнително усложниха ситуацията. Алтернатива са Недялка Сандалска и Сийка Кацарова.
Асен Личев също бе сред обсъжданите за завръщане в екоминистерството. Той обаче се закани да е “гражданска опозиция на “експертния” служебен кабинет.
Радев залагал и на Ирина Костова и може отново да я потърси за министър на околната среда и водите. Президентът може да призове в МВР Венцислав Катинов, който от години се разминава с титулярния пост. Той е бивш директор на областната дирекция на МВР в Плевен, понастоящем директор на дирекция “Обществен ред и сигурност” в общината. В първото служебно правителство с премиер Стефан Янев е бил зам.-министър на вътрешните работи. Сред сочените за вътрешен министър имена бе и това на бившия служебен правосъден и за кратко и зам. вътрешен министър Иван Демерджиев.
Кой ще е новият външен министър, още не е съвсем ясно. Говори се, че най-вероятно това ще е дипломат №1 от кабинета на Стефан Янев Светлан Стоев.
Един път той се върна на посланическия си пост от Дания, не е сигурно, че ще повтори, казват колегите му от Външно. Отново се спряга и името на Ради Найденов, който бе на този пост и в служебния кабинет на Герджиков. Найденов сега е посланик в Берн.
Имената им се завъртяха, защото президентът трябва да търси диалогична, но строга фигура и за Външно – за стопляне на отношенията с Русия, без обаче да се дразнят евро-атлантическите партньори, както и за стиковане на позициите спрямо Северна Македония.
Ако Гълъб Донев стане служебен премиер столът в социалното министерство може да отиде при Лазар Лазаров, който през различните кабинети бе заместник-министър.
Президентът търси помощ от Николай Павлов и Атанас Пеканов
Доскорошният шеф на “Булгаргаз” Николай Павлов може да говори с Москва, а и бе предпочетен за енергиен министър от Румен Радев през 2017 г. Затова сега ще заеме отново същия пост. Ресорът му е важен, стоплянето на отношенията с “Газпром” също”, казват близки до президента. Неслучайно, след като БСП върна мандата, той заяви: “Кризата в енергетиката може да прерасне в колапс на икономиката и на социалната система, тя е най-тежкото наследство на това правителство.
На “Дондуков” 1 ще се завърне и Атанас Пеканов. Бивш вицепремиер по еврофондовете, работи с хъс, не влезе в политически проекти и има харизма. Познанията му ще са от изключителна важност особено предвид задаващите се проблеми по усвояването на средствата по плана за възстановавяне и устойчивост.
Ясен фаворит за МЗ и МОН няма. В инициативния комитет на Радев бе пълно с ректори и декани на престижни наши университети. С най-големи шансове бил проф. Христо Белоев от Русенския, който обаче предпочете научна кариера пред депутатско място от БСП през 2014 г.
Илко Семерджиев пък бил вариантът за служебен министър на здравеопазването. Той вече заема този пост в служебния кабинет на Огнян Герджиков.
Най-екзотичният слух е, че Радев можел да покани Асена Сербезова да остане, за да довърши някои реформи. Алтернативни опции са шефката на държавната психиатрична болница “Св. Иван Рилски” Цветеслава Гълъбова и ректорката на МУ в Пловдив проф. Мариана Мурджева, които бяха в инициативния комитет на президента за втория му мандат.
