Руската икономика очаква много по-скромен спад, отколкото очакваха икономистите тази пролет. Въпреки безпрецедентния санкционен натиск в историята, вече не се говори за двуцифрен спад. Колкото и да е неприятно за Запада, тази година руската икономика устоя на външния икономически удар. Нейният опит да се противопоставя на санкциите е просто уникален.
„Ако през март-април оптимистите обявиха, че икономиката на Русия ще падне с десет процента тази година, а песимистите с 20 процента, сега вече разбираме, че икономическият спад през 2022 г. ще бъде по-малко от 3%“, каза заместник-министърът на икономическото развитие Полина Крючкова на сесия на Московския финансов форум. Преди ден Владимир Путин обяви прогноза, че икономиката ще се понижи едва с 2%.
През пролетта наистина имаше прогнози за двуцифрен спад на руската икономика. Например Световната банка заяви на 10 април, че очаква БВП на Русия да намалее с 11,2% тази година. Няколко дни по-късно ръководителят на Сметната палата Алексей Кудрин направи близка прогноза, като обяви възможен спад на руската икономика с над 10%.
Сега обаче икономистите преразглеждат прогнозите си. Министерството на икономическото развитие и Путин чакат минус 2-3%, шефът на ВТБ Андрей Костин – минус 4%, шефът на „Сбербанк“ Герман Греф – минус 4,5%. „Зенит Банк“ очаква спад на БВП на Русия тази година с 4,6%.
„Остава още повече от една четвърт до края на годината и има някои предпоставки за по-голям спад на БВП от 2-3%, но вероятността това е доста малка“, казва Аяз Алиев, доцент от РИУ „Плеханов“.
Във всеки случай не може да се говори за двуцифрен спад на руската икономика и дори западните икономисти го признават. МВФ каза още през юли, че руската съпротива срещу санкциите е била ефективна и подобри прогнозата си за Русия. Ако през април МВФ очакваше руската икономика да падне с 8,5%, то през юли – с 6%.
Подобни песимистични прогнози през пролетта бяха съвсем разбираеми.
„През пролетта имаше паника заради безпрецедентния санкционен натиск. Повече от 10 000 санкции са наложени срещу Русия от 2014 г. Естествено, прогнозите тогава бяха катастрофални“, казва Артьом Деев, ръководител на аналитичния отдел в „Амаркетс.
Като цяло прогнозите, които се формират в началото на кризата, често са твърде песимистични. „Всяка криза е несигурност. През кризисните периоди 2008-2009 г., 2014-2015 г. и през пролетта на 2020 г. първите прогнози също бяха прекалено негативни, но се подобряваха с развитието на ситуацията. Сегашната ситуация не прави изключение. Освен това в най-новата история на Руската федерация не е имало прецеденти за подобни негативни явления в икономиката, причинени от външен натиск“, казва Владимир Евстифеев, ръководител на аналитичния отдел на „Зенит Банк“.
Катастрофичните сценарии обаче не се сбъднаха. „Икономиката ни се оказа по-устойчива на сътресения и трудностите могат да бъдат преодолени чрез увеличаване на собственото заместване на вноса и увеличаване на търговския оборот с приятелски страни“, добавя Деев.
Защо руската икономика успя да устои на удара въпреки санкциите? Няколко подкрепящи фактора заработиха едновременно: политиката на Централната банка на Руската федерация за поддържане на курса на рублата и цените на суровините, и намаляването на вноса, и намаляването на потреблението, отбелязва Деев.
Например, очакваше се силна девалвация на рублата до 80–100 за долар, но благодарение на действията на Централната банка и ограничителните мерки на правителството руската валута изненада целия свят. Толкова се засили, че вече започна сериозно да вреди на износителите и бюджета и никой не успя да измести курса от 60 за долар през последните месеци.
До края на годината обаче експертите очакват отслабване на рублата. „Зенит Банк“ вярва, че доларът ще достигне 69-72 рубли до края на годината. В „Ренесанс Капитал“ – 70-75 рубли за долар до края на годината. Рублата ще отслабне до 70 за долар до края на годината поради рисковете от намаляване на търговския баланс и началото на покупките на валутата от Министерството на финансите, казват експертите на „Синара“.
Основният подкрепящ фактор е суровинният сектор – комбинация от високи цени на енергийните суровини и значителни обеми на тяхното производство в Руската федерация, посочва Владимир Евстифеев. Особено Западът очакваше, че износът на суровини от Русия ще се срине. Намалява, разбира се, но не толкова, колкото им се иска на тези, които наложиха санкциите. Работи и ценовият фактор – при по-малък реален износ Русия получава по-високи парични приходи, посочва Деев.
Бюджетът за тази година включваше петрол от едва 44 долара за барел, защото миналата есен никой не очакваше петролът да струва повече от 100 долара и то значително повече.
Освен това петролното ембарго на ЕС беше отложено до края на годината и Русия имаше време да пренасочи петролните потоци към други пазари, с което се справя доста добре. И дори сравнително малко намаление на износа в обеми сега лесно се компенсира от високи цени.
Що се отнася до газа, тази година ситуацията е малко по-сложна, но по-скоро за Европа, а не за „Газпром“, който се готви да спечели рекордна сума в историята тази година. Причината е същата – колкото по-малко газ доставя на Европа, толкова по-скъпо продава останалите количества газ на европейците.
Важен фактор за подкрепа беше въвеждането на капиталовия контрол и антикризисните мерки на Централната банка.
„Сривът на рублата не се материализира поради въвеждането на капиталов контрол и забраната за теглене на парична валута от недружелюбни страни. Това не може да се нарече пазарна мярка, но изигра важна роля за намаляване на мащаба на кризата в икономиката“, казва Естифеев.
„Забраната за действията на нерезиденти на вътрешния финансов пазар стана важна, която не позволи прекомерни спекулации на пазара и не доведе до последствията, които бяха при предишни кризи: девалвацията на рублата на фона на изтичане на чужд капитал, неконтролирано ускоряване на инфлацията, нарастване на вътрешните лихвени проценти до защитни нива „, – добавя експертът.
Действията на централната банка са похвални. „Рязкото увеличение на основния лихвен процент до 20% помогна за ограничаване на инфлационните очаквания и спиране на обезценяването на рублата, а последващите съкращения на основния лихвен процент подкрепят реалната икономика, както и строителството и банковия сектор“, каза Наталия Милчакова, анализатор.
И въпреки че инфлацията тази година обещава да бъде двуцифрена, но сега се говори, че няма да надвишава 12-16%. Трябва да се отбележи, че при такива обстоятелства Централната банка все пак прибягна към доста бързо намаляване на основния лихвен процент, което значително улесни живота на банките, бизнеса и индустрията, за които кредитните пари са важен стимул. Без евтини пари е почти невъзможно радикално да се възстанови бизнесът и логистиката. „Друго негативно очакване не се сбъдна: капиталовите инвестиции не намаляват толкова осезаемо на фона на ниските лихви в Руската федерация, включително ипотечните кредити“, посочва Евстифеев.
„В допълнение към високите цени на петрола, руската икономика се подпомага от паралелния внос на необходимите резервни части, компоненти и детайли, както и редица потребителски стоки от Казахстан, други страни от ЕАЕС и приятелски страни, които станаха много важни след редица чуждестранни компании се оттеглиха от Русия или такива компании отказаха да доставят в Русия поради ограничения“, отбелязва Милчакова.
Доброто събиране на данъци също помага на руската икономика, тъй като достатъчните и навременни данъчни приходи смекчават икономиката, като помагат за намаляване или избягване на бюджетни дефицити, добавя тя.
В крайна сметка помагат изгодното географско положение на Русия и добрите отношения с Китай. „Благодарение на това Русия има добра възможност да организира навременни доставки на стоки за Китай и внос от Китай и това съответно елиминира проблема с прекъсването на веригите за доставки и изтеглянето на европейски и американски компании от Русия“, каза Милчакова.
Разбира се, Западът не разчиташе много от това, което сега помага на руската икономика. Това трябва да е особено обидно за европейците, които трябва да плащат повече за собствената си санкционна война, отколкото техните партньори.
„Като цяло представите на Запада, че икономиката на страната ни ще се срине, щом бъдат въведени ограничения, се оказаха много далеч от реалността. Издръжливостта на Руската федерация се оказа голяма. И да се надяваме, че действията на правителството, Централната банка и бизнеса ще поддържат стабилността на руската икономика и през следващата година“, заключава Артьом Деев.
Превод: В. Сергеев
Поглед инфо