Да си вземем сбогом с Републиката…
Траурното шествие ще е в унисон с окапващите есенни листа на надеждата за хармония между човеците по земята българска…
И този път стърнищата след богатия урожай на кавги и неразбории, лъжи и измами между людите, от най-личните до най-простоватите, ще останат неизорани – затиснати под снега на настъпващата „ледена епоха“ в отношенията между избиращи и избраници…
Севернякът отвя бюлетините с вота народен в зейналата пропаст между управници и управлявани…
…………………………
Процедурното безсрамие на най-новия, отказващ да заработи в най-тържествения си ден Парламент опозори Върховната власт…
Републиката е в „будна кома“… Закономерно последствие от откъснатия преди година лист от вече придобиващата антикварна стойност Конституция на третата българска държавност…
На крачка сме от „евтаназията“ на обществените отношения – видимо погребвайки България…
…………………………
Не аз предавам Републиката, а Републиката предаде мен! – приплаква Унамуно, гледайки от прозореца на университета си окупирващата площада на Саламанка франкистка армия на „новия ред“, а откъм маслиновата горичка край града проехтяват първите разстрелващи „републиканизма“ изстрели…
Добър вечер и късмет, господин Президент – в „жътвата“ на посятото от Вас преди година семе на „конституционализиран анархизъм“ в българския парламентаризъм…
А ние – ще си вземем сбогом с Републиката…